1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Култивиране на маточина

Култивиране на маточина

Маточината намира широко приложение в официалната и народната медицина

 

ОПИСАНИЕ, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ

Маточината (Melissa officinals) е многогодишно тревисто растение от семейство Устоцветни. Растенията имат силно  развито и разклонено коренище и четириръбесто и разклонено стъбло, което е високо 60–70 до 120 см. Листата са яйцевидни и  назъбени. При стриване между пръстите издават приятна лимонова миризма. Цветовете са в основата на листата, отначало жълти и по-късно се променят в бяло-розово. Плодът се разцепва на 4 яйцевидни орехчета с дължина 1–1,5 мм. Те се приемат и описват като семена. Теглото на 1000 семена е 0,6–0,7 г.

В България е създаден и разпространен сорта Мелиса, от който се получава висококачествена дрога.

Маточината е известна още от дълбока древност като ценно етеричномаслено и лечебно растение и има широк географски ареал на разпространение – Европа, Средиземноморието, Кавказ и Азия. У нас расте из цялата страна, в градини и дворове, край пътища и огради, покрайнините на гори и ливади. Маточината се култивира в много страни на Централна и Южна Европа. Развива се много добре на плодородни почви с по-лек и среден механичен състав, с неутрална или слабо алкална реакция. Не са подходящи тежките глинести и заблатени почви с кисела реакция.

Използване и действие. Като дрога се използват листа и стръкове. Листата и цветовете съдържат 0,05–0,3% етерично  масло с приятен лимонов аромат. Лечебно действие имат листата и етеричното масло, което се съдържа в тях. Основни компоненти на маслото са цитронелал, цитрал, гераниол и др. Дрогата съдържа още танини, фенолни киселини, гликозиди, терпени, захари и др. Листата съдържат още дъбилни и горчиви вещества, витамини и др.

Маточината намира широко приложение в официалната и народната медицина. В официалната медицина се прилага като седативно, болкоуспокояващо и спазмолитично средство. В народната медицина намира приложение при сърдечни неврози и неврастения, за възбуждане на апетит, подобряване апетита и освобождаване на стомаха от газове. Настойки от листата се препоръчват при астма, зъбобол, мигрена, успокоително средство при безсъние и като слабително средство.

Екологични изисквания

Маточината е топлолюбиво растение, но при наши условия успешно презимува в равнинните и полупланинските райони до 1000 м н.в. и се е превърнала в многогодишно растение. Не е много взискателна към светлина и се развива относително добре на сенчести места (в овощни градини под дърветата). Много взискателна е към влагата в почвата и въздуха. Особено подходящи са местата в близост до реки и потоци. Засушаването подтиска растежа, вследствие на което се получават по-ниски добиви.

Маточината е взискателна към почвеното плодородие. Най-подходящи са дълбоки, рохкави, богати на хумус почви. Отзивчива е на добро торене.

Създаване на насажденията

Сеитбооборот. Добри предшественици на маточината са тези, които оставят нивата чиста от плевели и позволяват добра предсеитбена обработка.

Обработка на почвата. Маточината се отглежда като многогодишна култура 7–8 години на едно място и изисква много  добра основна обработка чрез дълбока есенна оран на 30–35 см. Рано напролет се бранува, култивира и набраздява преди разсаждането.

Размножаването на семената се извършва по три начина: директна сеитба, чрез разсад и вегетативно размножаване чрез разделяне на коренища.

Директна сеитба. Семената на маточината имат ниска кълняемост (30–40%) и никнат бавно, поради което се  препоръчва стратификация за ускоряване на поникването. Най-благоприятно време за сеитба е през есента (октомври–ноември)  и рано напролет (февруари–март). Сеитбата се извършва редово,  на разстояние 60 см между редовете и на дълбочина 2–3 см.  Сеитбената норма е 800–1000 г на декар. При есенната сеитба  семената поникват едва през пролетта и растежът на младите растения е много бавен. Поради това директната сеитба е сигурна на поливни площи и добре овлажнени райони.

Размножаване с разсад. Това е предпочитания и широко използван метод за размножаване на маточината. За производство на разсад семената се засяват на открито през октомври–ноември  в студени лехи, или в топли или полутопли парници през февруари–март. Почвата в лехите предварително е обработена на 30 см и наторена с прегорял оборски тор.  

Препоръчва се есенното засяване, тъй като   продължителните зимни ниски температури стимулират  поникването. При пролетно засяване семената се навлажняват и държат при 20–25оС за едно денонощие, след което се поставят в хладилник при 0–5оС също за едно денонощие. За един декар е  необходим разсад от 12–15 м2 лехи, а на 1м2 са необходими 4–5 г семена.

Преди и след засяването почвата в лехите или парниците се уплътнява,  за да се ускори поникването. След засяването се извърша редовно поливане. Разсадът е готов за изнасяне на постоянно място, когато достигне височина 10–15 см. От   засетите през зимата топли парници разсадът е готов за разсаждане в края на април–началото на май, а от засетите през  февруари–март открити лехи – в края на август–началото на  октомври. При необходимост се вземат мерки за запазване на растенията от късни студове чрез покриване на лехите.

Разсаждането на постоянно място се извършва на разстояния 60х30 или 70х25 см, по две растения в гнездо. Засадените растения се поливат и поддържат влажни 1–2 седмици, за да се прихванат добре./Списание АгроКомпас

Следва продължение

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.