Някои практически съвети при отглеждането на щраусите
(Продължение)Често срещани заболявания
Малките щраусчета над 7-дневна възраст трябва да са колкото е възможно повече време на открито, за да са здрави. Една от причините за често срещания при тях рахит е липсата на витамин D, който се образува на слънчева светлина. Трябва обаче малките да се пазят от топлинен удар, който най-често се случва при щраусчетата до 3-месечна възраст. Характеризира се с първоначална загуба на равновесие, последвано от гърчове. В тези случаи пилето се прибира на хладно и му се дава принудително вода с витамин С. При по-тежките случаи то се съвзема след няколко часа. Когато щраусчетата са навън при горещо и слънчево време трябва да се наблюдават внимателно и ако някое залита, се прибира цялата група. Най-добре е по-малките да се пускат през лятото в дворовете сутрин и следобед, когато слънцето не е толкова силно.
Дворчетата за разходка на малките трябва да имат и засенчено място, за да могат щраусчетата да се крият от слънцето при големи горещини. Проблемите с краката на тези птици са доста чести, защото растежът при тях е много интензивен – за 4–5 месеца главата им стига до височината на човек и ако нямат достатъчно движение, проблемите с краката са сигурни.
Друго заболяване с голямо значение в млада възраст е възпалението на жълтъчната торбичка (omphalitis). Това заболяване се лекува много трудно и води до голяма смъртност. Обикновено причината за възпалението е изстиване на коремчето, което може да се получи в първите дни след излюпването. Затова е задължително фермата да разполага с добре отоплено помещение за отглеждане на малките щраусчета, като особено внимание трябва да се отдели на топлия под. В някои ферми дори слагат подово отопление, което не е икономически изгодно. Достатъчно е постелката, на която спят щраусчетата, да е с добра термоизолация.
Обстипация (запушване на храносмилателната система) е много характерен проблем за този вид птици. Дължи се най вече на факта, че щраусите кълват буквално всичко. Нерядко в стомасите на птици в зоологическите градини са откривани ключове, телове и дори кутии от безалкохолни напитки, а при дивите са намирани и резета от врати. Наличието на такива предмети се обяснява с факта, че за храносмилането в стомаха на щрауса са необходими камъчета и когато не открие такива с подходящ размер, поглъща каквото намери. Нерядко тези птици умират от запушване на стомаха, защото могат да погълнат големи предмети, а изходният отвор на стомаха им (пилорът) е много тесен. На практика щраусът умира от глад с пълен стомах.
Понякога се запушва дебелото черво, което води до смъртност в млада възраст. Това заболяване се открива лесно по поведението на щраусчетата особено сутрин, когато се събуждат, след което трябва да се наблюдават дефекирането и консистенцията на изпражненията. Лечението се провежда с английска сол. В някои ферми се практикува профилактично поене с разтворена във водата по 1 супена лъжица английска сол за 5 литра вода в продължение на 2–3 дена.
Преплитането на червата е сигурна индикация за грешки при отглеждането. Може да се получи при рязка смяна на фуража, особено рано напролет и ако птиците се пускат гладни на паша. Когато щраусът се прехрани с много голямо количество зелена трева, реакцията на организма води до силна перисталтика на червата, което може да предизвика преплитане. Резултатът почти винаги е фатален.
Щраусите са чувствителни към някои етеричномаслени растения, които са отровни за тях (магданоз, джоджен, чесън и др.)
Общо взето щраусите са много издръжливи и макар че могат да се разболеят от всички характерни за птиците болести, това се случва много рядко при добре гледани животни. При лоши хигиенни условия (влажни помещения за почивка) най-честото заболяване е бронхопневмония. Това заболяване се открива много трудно и когато забележите, че щраусът не е добре, вече е твърде късно – отстрани изглежда, че птицата умира за 24 часа, но всъщност боледуването е продължило близо 1 месец. Единственият признак, че птицата е болна от пневмония е, че бързо се изморява и няма желание да тича, а след като се е движила, по-бързо се задъхва и диша с отворена човка.
Друго заболяване на лошата хигиена е аспергилозата. Трябва да се обърне повече внимание на тази болест, защото е много лесно птиците да се предпазят от нея, но е трудна за лечение. Среща се сравнително често при небрежно отношение при отглеждането предимно на младите щрауси. Щраусите се разболяват от нея, само ако помещението, в което се отглеждат, е влажно. Този фактор от своя страна благоприятства развитието на плесени и гъбички. Във въздушните торби на птиците се развиват плесени, които затрудняват дишането и затова признаците са подобни на пневмония. Лечението е продължително и затова е по-добре щраусите да се предпазят, като им се осигурят сухи помещения, отколкото да се лекуват.
Към проблем на сградите може да се причисли и особеното поведение на някои птици, което се характеризира със силно извиване на шията назад, когато птицата е в затворено помещение – може да се дължи на страхова невроза или авитаминоза В1; В6. Заболяванията се различават по това, че при неврозата, когато щраусът е на открито, липсват признаци на заболяване. Авитаминоза „В” се отразява и на състоянието на перата. Това означава, че ако перата изтънеят и започнат да се прокъсват извън периода на линеене, птиците трябва да се третират с витамини. От невроза страдат отделни птици, като понякога е достатъчно само да се преместят в помещение с по-висок таван, докато липсата на витамини се отразява на цялата група.
Кокцидиозата е характерна с висока смъртност при малките щраусчета, но трябва да се знае, че много малко кокцидиостатици могат да се използват при тях. Основен признак е диария с кървави частици в нея. Симптомите се причиняват от паразити, които са попаднали в храната и водата на птиците, най-често чрез екскрементите. С изключение на витамините Е и B3, които може да се дават на щраусите, кокцидиостатиците предизвикват отравяне, като най-често първият признак е мускулната слабост.
Необходима закрита площ за отглеждане на щрауси от 0 до 14 месеца
► До 30-дневна възраст по 50 бр. щраусчета на 10 кв. метра. Тук се взима под внимание фактът, че малките щраусчета спят на плътна група.
► До 60-дневна възраст (2 месеца) – по 25 бр. щраусчета на 10 кв. метра.
► До 3 месеца – по 10 бр. на 10 кв. метра (1 кв. м. на брой)
► От 3 до 5 месеца – по 1,5 кв. м/бр.
► От 5 до 8 месеца – по 1,8 кв. м/бр.
► От 8 до 12 месеца – по 2,0 кв. м/бр.
► Над 12 месеца – по около 2,3–2,5 кв. м/бр.
В края на този период се подбират щраусите за разплод.
Необходим фураж от 0 до 12 месеца – 500 кг на щраус, като за този период птицата достига около 80 кг. При птиците над 6-месечна възраст – 40% от фуража е груб (ливадно сено или за предпочитане – люцерна).
В заключение може да се каже, че щраусите са най-подходящите за екологично отглеждане птици. Не са претенциозни, не се разболяват лесно (ако нямат пряк контакт с други домашни птици), в храната им не се добавят антибиотици (даже в повечето случаи тези медикаменти може да са вредни за тях), бързо достигат кланичното живо тегло от 100 кг и дават много продукти, защото почти нищо не се изхвърля от тях.
