Щраусите се отглеждат във ферми от 19 век, отначало предимно за пера, а по късно – и за месо и кожи
Африканският щраус (Struthio camelus) е птица от разред Щраусоподобни (Struthioniformes). Щраусите са едни най-старите птици, живeещи на Земята и принадлежат към семейството на нелетящите птици наречени ratite. Техните роднини са емуто (Австралия), киви (Нова Зеландия) казуари, нанду (Южна Америка).
Не се знае откъде точно произлизат тези ценни птици. Напълно възможно е да са дошли от Азия, където този вид се е появил преди повече от 55 млн. години. Преди повече от 10 млн. години птиците от този вид са се срещали на територията от Европа до Монголия и в Африка.
Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата, предназначени за развиване на висока скорост. Това е и тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу, вдигайки крака си до нивото на лицето на човека.
Биологични особености
За тях е характерно, че имат с много добро зрение – различават движение на разстояние до 3,5 км. На къси дистанции също виждат добре и могат да фиксират обекти даже директно под човката си.
Щраусите са растителноядни, но не са строги вегетарианци. Понякога ядат гущерчета, бръмбари и дребни бозайници. Трябва да поемат и малки камъчета, за да смилат храната си.
Мъжките и женските екземпляри се различават едни от други по оперението си. То е черно при мъжките и кафяво при женските, а също се различават и по размерите на тялото.
В размножителния период на клюна, периферията на очите и на кожата над стъпалото на мъжкия се появява червена окраска.
Женската притежава 2 яйчника, от които десният е напълно закърнял и затова в организма й работи само левият. През периода на снасянето на яйцата в идеалния случай женската може да снася по едно яйце на 2 дни. Едно мътило съдържа 12–18 яйца – но ако от него се отнемат яйцата, женската е в състояние да снесе 50–60 яйца на сезон. Женската мъти през деня, а мъжкият – през нощта, и това продължава средно 42 дни.
Мъжкият щраус достига до 2,5 м височина и тежи около 180 кг. Перата по тялото му са черни, докато при крилата и задните части – бели и черни. По време на размножителния период мъжките стават агресивни, но при отглеждане във ферми птиците се сближават със собствениците и нямат толкова агресивно поведение, както дивите щрауси. Живеят до 70 години, като продължителността на репродуктивния период е около 40 години.
Отглеждането във ферми удължава животът им
Дивата птица достига полова зрялост на 4 години, при условията на фермерски отглеждане – на 2 до 3 години. Могат да се размножават през цялата година, но пиковият сезон е от пролетта до лятото. В природата от малките щраусчета оцеляват около 10%, докато във фермите при добро гледане – 80–90%.
Трябва да се знае, че определянето на възрастта на щраусите е проблем, защото на двегодишна възраст детските пера вече са паднали от гърба, в основата на шията и върху голяма част от корема те все още стоят. При женската повечето бели пера на корема са сменени със сивокафяви. На 3-годишна възраст всички бели пера са изчезнали и при двата пола, а някои от мъжките вече имат пурпурна окраска. След 4-годишна възраст няма видими признаци, по които да се определи възрастта на птиците.
Щраусите се отглеждат във ферми от 19 век, отначало предимно за пера, а по късно – и за месо и кожи.
Реализация на продукцията
Месото от щрауси през последните години започна да се търси в по-голяма степен заради изключителните му диетични качества. То е с по-ниско съдържание на мазнини и холестерол в сравнение с всички останали меса, които се употребяват най-много в кулинарията. Така например в 100 г печено щраусовото месо мазнините са 2 г, белтъчините – 26 г, калориите – 122, в бялото пуешко и в пилешките гърди съответно – 3,5 г, 31 г и 160, а в пилешкото бутче – 6 г, 28 г и 172, докато телешкото съдържа 11 г мазнини, 29 г белтъчини и дава 220 калории.
Перата могат да покрият разходите за отглеждането на птиците. Най-скъпи са големите бели пера от крилете на мъжкия щраус (24 на брой), които могат да се обират на всеки 8 месеца. Останалите пера също се използват, като доходът от всички може да достигне 10% от печалбата.
Яйцата на щрауса са най-големите в света и са със средно тегло 1,5–1,8 кг. Черупката на яйцето е дебела около 1–3 мм и може да се гравира и да се рисува по нея.
Кожата от щрауса се използва за обувки, чанти и дрехи.
Маста от щраусите се употребява в козметичната индустрия.
Екстензивен или интензивен начин на отглеждане – зависи от условията във фермата и от площта, с която разполага стопанството
Има два основни начина на отглеждане на щрауси – екстензивен и интензивен. В повечето случаи екстензивният начин не се използва, защото изисква големи площи за семейство от 3 птици (2–10 дка). При интензивно отглеждане семействата се нуждаят от 400–500 кв. м двор и по 2,5 кв. м закрита площ за щраус над 12-месечна възраст. Щраусът е изключително издръжлив и ниските зимни температури не му пречат, но не трябва да живее във влажни помещения. Птиците за клане може да се отглеждат на по-малко място, защото се реализират на 14-месечна възраст и при 100 кг живо тегло. Необходимият фураж за 1 кг живо тегло е 3,5 кг, докато при производството на телешко месо това съотношение е 6:1 (фураж : живо тегло).
Най-добър икономически резултат се получава, ако от 1 женска птица се отгледат миниум 25 щраусчета за клане./списание Агрокомпас
(Следва продължение)
