Секторът става приоритетен подотрасъл в икономиката. Стратегията предстои да бъде гледана от Министерски съвет.
"Народът пак сади лозя, вино може да пие, но всеки да знае своята мярка и никой да не се опива, защото този, който се опие, ще бъде наказан, като да е взел от царската хазна повече, отколкото е имал право."
Лето 620 Хан Крум
Стратегията за развитието на лозарството и винарството у нас до 2025 г. е изготвена според договорените позиции по глава "Земеделие". Секторът става приоритетен подотрасъл в икономиката. Стратегията предстои да бъде гледана от Министерски съвет.
Към момента лозята, които плододават активно, не са повече от 700 хил. дка. За да постигнем договорените параметри с ЕС по глава "Земеделие", до 2007 г. трябва да докажем 1 530 000 дка площи с лозови масиви, което означава, че те трябва да се удвоят. Затова в стратегията се предвижда да бъде финансирано изкореняването и презасаждането на 40 000 дка лозови насаждения годишно.
В концепцията е предвидено засаждането на новите винени лозя да се извършва с права от създадения Национален резерв. Той е инструмент, който ще се използва за създаването на лозя и след приемането ни в ЕС. До момента имаме натрупани права за засаждане на 7000 ха в резерва. До 2007 г. се предвижда от него да бъдат изразходвани 5 000 ха. В същото време в стратегията е заложено да се изкоренят 5000 ха лозя стари лозя, като за периода 2004-2007 год. ще бъдат създадени 10 000 ха нови масиви. В периода на присъединяване се предвижда засаждане на 4295 ха от Националния резерв.
Разходите за създаване на 1 ха лозов масив за първа година възлизат на 16 000 лв. От втора до четвърта година са предвидени по 6 000 лв. годишно. За изкореняване на 1 ха стар лозов масив са необходими 5000 лв. Средствата за земеделска техника за обработка на 100 ха. лозя възлизат на обща стойност 137 000 лв. Финансирането ще се осигури чрез програма САПАРД.
472,4 млн. лв. са необходимите инвестиции за лозарството от годината на присъединяването на България към ЕС. Те са за първите 3 години от членството - от 2007 до 2009 г. За периода 2010-2025 г. се предвижда изкореняването и засаждане ежегодно по 4000 ха, а необходимата инвестиция за тях възлиза на 161 480 000 лв. годишно. През 2007 г. ще бъдат изкоренени 5000 ха амортизирани лозя и засадени 10 000 ха с нови винени сортове.
Лозопроизводителите разполагат с малко време до влизането в ЕС, а за създаването на нови площи с насаждения са необходими големи инвестиции. Фонд "Земеделие" отпуска на производителите необходимия финансов ресурс. Те могат да получат кредити при облекчени условия с 6% годишна лихва, 4-годишен гратисен период и 10-годишен срок за погасяване на заема. От две години действа въведеният елемент на субсидия върху декар. До миналата година тя беше 100 лв. на декар, а от тази година вече е увеличена на 150 лв. на декар.
Предвидено е всяка година стимулите за лозопроизводителите да се увеличават, за да се засадят договорените площи.
След възстановяване на земята на предишните собственици има голяма разпокъсаност на лозовите масиви и повечето от кооперациите не работят ефективно. Това влошава качеството и намалява количеството на гроздето. Нужно е да се възстанови прекъснатата връзка между преработватели и винопроизводители. Ситуацията е сложна, защото грозде отглеждат много на брой дребни стопани, а преработката е в ръцете на малко, но добре пазарно ориентирани субекти. Това води до противоречия между двете страни.
Преработвателите нямат сигурност по отношение на качеството. При тях попадат и случайни партиди. Затова големите винзаводи започнаха да създават свои масиви. При тях големият проблем е свързан с намирането на окрупнена земя. Докато не се балансират изкупните цени на гроздето, ще има и проблеми, каза за "Новинар" зам.-министърът на земеделието Бойко Боев. Той подчерта, че до влизането на България в ЕС през 2007 г. проблемите трябва да бъдат отстранени. Затова експертите от Министерството на земеделието и горите предвиждат мерки за съдаване на организация на производителите. Набелязват се и стъпки за стимулиране и развитие на браншовите организации.
Подобен модел е наложен и действа в цял свят. Ако той бъде възприет у нас, фермерите ще могат да отстояват своите позиции пред преработвателите до момента, когато двете структури намерят допирни точки и се обединят в една организация.
Експертите от МЗГ изготвиха специална програма за изграждане на пепиниерски стопанства. В момента у нас има възможност за производство на не повече от 2 млн. броя посадъчен материал годишно, което е крайно недостатъчно. Затова се отпускат целеви субсидии за създаване на нови пепиниерски стопанства. Те ще произвеждат сертифициран материал, който ще подсигурява грозде, което носи в себе си всички заложби за производство на качествено вино, като цвят, аромати, захари, киселини и феноли. Така лозарите ще бъдат сигурни, че материалът, който ще засаждат, е автентичен, качествен и най-вече български.
В световен мащаб се наблюдава увеличаване на консумацията на червени вина. Това дава шанс на българските лозари и винари да използват максимално естествените дадености на страната ни./novinar.net
