Необходимо е изготвянето на Програма за развитие на млечното говедовъдство у нас за период от 10-20 години
Съгласно взетото решение от 31.01.2013 г. на УС на НСГБ на 15.02.2013 г. в гр. Сливен се проведе среща със зам.-министъра на земеделието и храните д-р Цветан Димитров (в оставка), представители на Дирекция „Животновъдство” към МЗХ и г-ца Десислава Танева, председател на парламентарната комисия „Земеделие и гори”.
"Благодарим на екипа на д-р Димитров и на самия него, че за много кратко време се организира и осъществихме тази среща. Всичко това говори, че и в Минестерството на земеделието и храните виждат тежката ситуация в говедовъдството и се мъчат да помогнат по някакъв начин. Самата среща протече изключително цивилизовано в търсене на решения за излизане от кризата, в която се намира говедовъдството от една година. Причините се знаят от всички - лоши климатични условия, тежка зима и изключително горещо лято. Не на последно място - ниски изкупни цени на млякото, драстично повишаване цените на фражите, липса на груби фуражи и още много фактори, от които зависи производството", заяви Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ), специално за AGRO.BG.
НСГБ беше представен от съпредседателя Панайот Тодоров, който води разговорите с представителите на МЗХ. Въпросите бяха следните:
1. Има ли бъдеще за млечното говедовъдство в България и какво ще направи държавата за запазването и укрепването му като близки и последващи задачи?
2. Възможно ли е продължаване на дерогацията до края на 2014 г.?
3. Кога и как ще се трансформират кредитите за изхранване на животните в субсидии/помощи/, както ни бе обещавано многократно?
4. Кога ще се промени Закона за акцизите, за да можем и ние като фермерите от ЕС да купуваме дизилово гориво без акциз?
5. Какви субсидии ще получи сектора през 2013-а и 2014 г. и през новия програмен период до 2020 г. ?
6. Какви мерки предприема МЗХ за преодоляване на съществуващия дисбаланс в субсидирането между зърнопроизводството и животновъдството?
7. Как ще се решат проблемите със санкциите за пасища и мери по СЕПП и защо не се предоставят земи и пасища от общинските и Държавния поземлен фонд на фермерите под наем или аренда за период от 10 години?
8. Кога МЗХ ще предприемат кардинални промени в организацията и работата на ДФЗ за предоставяне на правомощия на областните структури на Фонда за приемане, проверка и сключване на договори с кандидатите за участие по ПРСР?
Съществуващата сега система е тромава, продължителна и дава възможност на определен кръг от консултанти и фирми да представят изготвените от тях проекти, без да познават кандидатите, техните дейности и възможности. Проектите се подават и кодират в местните структури на ДФЗ, които ги изпращат за проверка и одобрение в София. Подобно разделение на правата и отговорностите ще облекчи дейността на специалистите в София, ще натовари с отговорности и права местните структури на Фонда и ще съкрати в пъти времето за кандидатстване, разглеждане и одобряване на проектите и тяхното ефективно изпълнение.
9. Как се контролират качеството и цените на фуражите и може ли да се предлагат като фуражи различни остатъци от производства без сертификат за качество? Този въпрос е жизнено важен за фермерите, защото те съставляват 60-65% от себестойността на произведеното мляко.
Ние не можем да произведем необходимите ни груби фуражи за изхранване на животните или ги произвеждаме с много високи себестойности, поради зле структурираното държавно дружество „Напоителни системи”, което предлага скъпа и непълна услуга при ползването на поливна вода. Вместо да отремонтират, възстановят и обновят поливните съоръжения те сами ги разрушават и разпродават, под предлога да не ги окрадат.
10. Кога ще се приемат промените в Наредба № 26 от 14.10.2010 г., касаещи промените на чл. 6 т. 1 и чл. 8 т. 3!
11. Ще се предприемат ли действия за приемане на Закон за браншовите и развъдните организации и стимулиране на реално работещите такива?
Тук хаоса е пълен и за размерите и мащабите на страната и животновъдството ни сме световни шампиони по брой на такива. Наложителна е промяна в Наредбата за контрол на дейността на развъдните организации с цел стимулиране на работещите и закриване на имитиращите дейност.
12. По отношение на селекцията, възможно ли е субсидирането на собствени приплоди юници за ремонтни разплоди в стадата на фермерите и предоставянето на определен брой дози сперма от елитни бици по породи!
Промяна на Наредбата за контрола на продуктивните качества и даване възможност на развъдните организации да водят отчетността до 15-20% от животните от друга порода в районите и фермите със смесени стада. Критично е състоянието на съществуващите лаборатории, а нова все още няма нито към ИАСРЖ, нито в развъдните организации.
13. Ветеринарното обслужване вече е станало търговска дейност, без да се носи каквато и да е отговорност за дейността си във фермите. Липсват добре подготвени и желаещи да работят професията си млади ветеринарни лекари.
Лекарствата у нас са два пъти по-скъпи от тези на съседите ни, а и не могат да ги доставят навреме. По печаливш бизнес от този в земеделието е само търговията с торове, препарати за растителна защита.
„Нашето желание е да проведем дискусия по тези и други въпроси и да се вземе решение за провеждане на нова среща след 20 дни, на която да се дадат точни отговори и да се престъпи към изготвянето на Програма за развитие на млечното говедовъдство за период от 10-20 години с участието на научните институти и доказани професионалисти", подчерта Панайот Тодоров.
Направените предложения от представителите на фермерите в качеството си на изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България Михаил Михайлов обобщи със следния извод: „Крайно време е вече и да променим мисленето си - говедовъдството е частен бизнес и не трябва да разчитаме само на МЗХ, то също е с ограничени възможности и ако към това прибавим нежеланието за решаване на някои въпроси, то резултатите са нула. На тази среща трябва да фиксираме пътищата, по които ще се тръгне при следващия екип на министерството. С резултатите от тази среща можем да дадем насоки за основните въпроси, които трябва да бъдат засегнати и решени в една бъдеща програма за млечното говедовъдство:
- създаване център Мляко, които да прогнозира ситацията при производството на краве мляко и пазара за мляко.
- изчисляване себестоиността на литър мляко, за да имаме вярна информация за това и да може чрез съществуващите лостове да се нормализира производството при криза.
- крайно време е вече фермерите да погледната на говедовъдството като частен бизнес и все по-малко да се разчитат на държавата.
