Това стана ясно по време на провелия се днес Консултативен съвет в МЗХ
През зимните месеци – януари и февруари, метеорологичните условия бяха твърде динамични – с периоди на рязко затопляне и застудяване. Падналите снегове и валежи през зимата се отразиха благоприятно на житните култури и на влагозапасеността на почвата от една страна, но от друга възпрепятстват сеитбата на ранните пролетници и подхранването на посевите с есенници.
По експертна оценка, общото агротехническо състояние на основните есенни култури – пшеница и ечемик към края на месец февруари е добро. Посевите в по-голямата си част са добре гарнирани и добре презимували. Пшеницата се намира във фенофаза „братене” – до „2-3 лист”, а ечемика във фаза „братене”. Поради по-меката зима, до този момент, не са констатирани повреди от измръзване при есенниците, но е установено наличие на изтегляне при някои посеви.
По-различна е картината при засетите площи със зимна маслодайна рапица. Поради липсата на достатъчно влага през есента, в отделни райони на страната бе затруднена обработката на почвата и сеитбата на рапицата. Това доведе до забавяне на поникването и нормалното й развитие. Някои от площите бяха презасети с житни култури, поради късно и неравномерно поникване, или загиване на част от растенията.
Посевите с рапица към настоящия момент са във фаза „розетка”. В някои части на страната площите са в задоволително състояние, а в други райони - в добро.
По неокончателни данни на Главна дирекция „Земеделие и поземлени отношения” сеитбата на есенниците спрямо същият период на 2011 г., е както следва:
- Пшеница – 11 292 000 дка, с изменение 5,5% повече
- Зимен ечемик – 1 823 000 дка с изменение 0,5% по-малко;
- Ръж – 92 793 дка с изменение 1,9% повече;
- Тритикале – 107 899 дка с изменение 7,4% повече;
- Рапица – 1 777 000 дка с изменение 29,5% по-малко.
От данните е видно, че през 2012 г. засетите площи с рапица са по-малко в сравнение с предходната година, поради рисковете, които съществуват при отглеждането й. Недостатъчната почвена влага след сеитбата, се отразява негативно при формирането на фаза „розетка” и успешното й презимуване, което от своя страна влияе на добива.
