Жандармерията организира по места извънредни дежурства и постове за опазване на реколтата
Дните около 24 май – светлият празник на българската култура и славянската писменост, са времето, когато на пазара у нас се появяват първите добре узрели череши ранозрейки. Българската земя е плодородна, климатът благоприятен и черешовата реколта винаги е била богата. Ако има проблеми с този вкусен плод, то те са били винаги по отношение на брането му. И през годините те бяха от най-различно естество.
В комунистическото минало не достигаше работна ръка за прибиране на реколтата и ученици, студенти и чиновници биваха привиквани на помощ. През 90-те години на м.в. се прояви друг проблем. Рекетьорски фирми си присвоиха ролята на прекупвачи и притискаха овощарите да им продават стоката си на обидно ниски цени. В по-нови времена се появи нова напаст – черешовите градини са нападани от незвани берачи, предимно от ромската общност. Затова през последните години, когато наближи черешобер, жандармерията организира по места извънредни дежурства и постове за опазване на реколтата. В Кюстендилско – Меката на българските череши, т.г. бяха монтирани 30 видеокамери за наблюдение в зоните с повишен риск от посегателства върху реколтата. Осигурена е техника за нощно наблюдение и денонощни патрули по места, уверяват полицейските власти.
И така, с посочените предпазни и охранителни мерки, беритбата на череши започна. През 2011 г. засетите площи с череши в България са били близо 8600 ха, с 10% повече от предходната 2010 г. Произведените миналата година череши бяха над 30 хил. тона, което пък е с 20,5% повече, отколкото през 2010 г. Тенденцията към бавно, но трайно нарастване на площите и добива на череши през последните три години съответства на наблюдавания растящ интерес към създаване на нови насаждения от ябълки, череши, праскови, сливи, вишни и кайсии. Една оптимистична нотка в иначе не особено радостната картина на постоянно намаляващо българско производство на плодове и зеленчуци през последните 20 години.
Черешата е един от плодовете на българския пазар, които са почти изцяло родно производство. Миналата година внесените у нас череши са съставлявали 2,8% спрямо местната реколта от над 30 хил. тона. Тази реколта е достатъчна да покрие нуждите на вътрешния пазар, а и да остане за неголям износ. Засега изнасяме около 6,7% от общото количество български череши. Но и тук тенденцията е към нарастване. През 2010 г. България е изнесла около 1000 тона череши, а през следващата 2011-а – с 45% повече. Вкусните български череши могат да се намерят на пазарите в Обединеното кралство, Русия, Румъния, Молдова, съобщи БНР.
Нашенските череши са наистина с превъзходен вкус и аромат, нещо, което ги отличава от идеалните на вид и големина масово продавани череши в света. Създадени да бъдат трайни и красиви, последните нямат нито аромата, нито вкуса на истинската череша. Нашите са вкусни може би защото 60% от площите са заети с традиционни местни сортове. Сред най-ценените са тези, селекционирани в Института по земеделие в гр. Кюстендил – сортовете „Мизия”, „Данелия”, „Стефания”, Българска хрущялка, Кюстендилска хрущялка – с едри и твърди плодове. Вкусни и ароматни са и селекционираните в Института по овощарство в гр. Пловдив ранни сортове с едри плодове „Косара” и „Розита”, и късно зреещите сортове „Розалина” и „Тракийска хрущялка”. В страната са разпространени и някои много добри вносни сортове череши като ранните „Бигаро Бюрла”, „Бигаро Моро” и „Ранна черна едра”, а от по-късно зреещите – „Бинг”, „Ван” и „Козерска”.
Очаква се настоящата черешова реколта да е по-слаба от миналогодишната заради получилите се измръзвания през тежката зима. Тази година българските производители на плодове и зеленчуци ще получат за първи път субсидии от фондовете на ЕС. Сумата не е голяма – 14 млн. евро, но все пак е едно добро начало. Производителите на череши ще бъдат допълнително подкрепени и по линия на държавните помощи за инвестиции в земеделието de minimis, чийто размер също не е голям, както показва наименованието им.
