За живителен дъжд се молят сега зърнопроизводителите
Земеделието, както знаем, си остава заложник на климатичните явления, независимо от всички технологични постижения през ХХ и XXI век. Една година температурите, валежите и всичко останало е благоприятно и реколтата е над очакванията. През друга – низ от климатични несгоди могат да доведат до срив в снабдяването с един или друг възлов хранителен продукт дори в световен мащаб. Това най-ярко се наблюдава при пшеницата. Достатъчно е в един от континентите – големи производители на пшеница, да има прекалена суша или валежи далеч над нормата, и световният баланс на тази важна стока е затруднен, а цените сериозно нарастват. А има и години, през които земеделците се отървават „с лека уплаха”, т.е. неблагоприятните метеорологични условия през един период се компенсират с добри през следващия период и резултатът в крайна сметка е добър.
Точно такава ще се окаже 2012 г. за българските производители на зърно – важно перо в износа на България и най-печеливш отрасъл в земеделието. Когато през август-септември миналата година започна подготовката на почвата за сеитба, страната бе ударена от продължителна суша. Хубавата слънчева есен радваше, разбира се, курортистите и всички нас, с изключение на зърнопроизводителите, които гледаха слънцето изпод вежди. Когато започна сеитбата, пък се случиха дълги валежни периоди, които я забавиха в много райони. Като капак на всичко това зимата се случи снежна, което бе добре, но и изключително мразовита. На места като Севлиево например температурите паднаха до минус 31 градуса. Част от посевите измръзнаха, но за щастие, относително малка част. Най-силно бе засегната рапицата. Краят на април е времето, в което може да се направи ясна равносметка на пораженията.
"За пшеницата можем да кажем, че четиридесет и пет процента от засетите площи са в добро състояние, около тридесет на сто – в задоволително състояние и двадесет и пет процента – в незадоволително, казва г-жа Тодорова. Още по-добре стоят нещата с ечемика. Над шестдесет на сто от засетия ечемик е в добро състояние, двадесет процента са в задоволително състояние, а други двадесет на сто процента са под очакванията", коментира Наталия Тодорова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
"Големият проблем е при рапицата. От засетите над два млн. дка над шестдесет на сто пропаднаха заради тежката зима, измръзнаха. Оцелелите четиридесет процента рапица са тези, които се намират във вътрешността на страната – в Централна Южна и Северна България. Но добивът от тях ще бъде може би два пъти по-нисък в сравнение с миналата година. Просто рапицата е слабо студоустойчива и нямаше възможност да се развие и заякне достатъчно, преди да настъпят първите големи студове. Затова няма и да даде добър добив, допълни Тодорова, цитирана от БНР.
По традиция България произвежда годишно към четири милиона тона пшеница. За задоволяване на вътрешното потребление са необходими милион и половина тона. Останалото отива за износ и носи добри приходи на произвелите го. Според анализите на Министерството на земеделието и храните, в крайна сметка нито вътрешният хлебен баланс, нито износът на зърно през тази година са застрашени.
Според Националната асоциация на зърнопроизводителите, е възможно добивите да паднат с двадесет до тридесет на сто спрямо миналогодишните, но за точна прогноза в това отношение е още много рано. Времето, в смисъл климатът, има все още шанс да поправи лудориите си от зимата като изпрати обилни и напоителни дъждове в първата половина на май.
За живителен дъжд се молят сега зърнопроизводителите. Малшансът тази зима бе за стопаните, заложили на рапицата, отглеждана за производство на биогориво и също носеща добри приходи. Тя е една от най-рентабилните култури, казва г-жа Тодорова, и много от земеделските производители се обръщат към нея, тъй като изкупните цени са високи. Миналата есен бяха засети почти двойно повече площи с рапица в сравнение с предната година. Но, за съжаление, тя не е устойчива на студ култура и с нея не винаги се успява. Много от площите, където рапицата измръзна напълно, бяха презасети тази пролет със слънчоглед – за минимизиране на загубите.
Добре върви засега сеитбата на пролетниците – царевицата и слънчогледа, уверяват зърнопроизводителите.
