У нас внедряването на екстензивното отглеждане има дълга история
Отглеждането на крави-майки има за цел да произвежда телета при ниски разходи и малко работна сила, но с използване на много зелени площи. При това не се издоява млякото на кравите-майки; то служи изключително за хранене на телетата, които след осем месеца, когато се отнемат от кравите-майки, трябва да са достигнали живо тегло от около 250 кг. Tогава тези телета могат да бъдат интензивно угоявани. Често обаче е възможно и екстензивното им угояване на открито по пасищата.
Извън Европа екстензивното отглеждане на добитък за говеждо месо по пасищата представлява най-широко разпространената форма на отглеждане на крави. И в Германия отглеждането на крави-майки става все по-популярно – и това въпреки отпадането на европремиите за отглеждане на животни през 2005 година. Тук премиите за площ осигуряват икономическата привлекателност на отглеждането на крави-майки. Тези премии са оправдавани поради факта, че чрез отглеждането на крави-майки се постига желаното от обществото състояние на зелените площи, което може да се поддържа единствено чрез превръщането им в пасища. В Германия е впечатляващо висок дялът на екологично производство в отглеждането на крави-майки. В Бранденбург например, провинцията с най-много крави-майки, 9% от всички земеделски предприятия (10% от земеделските площи са с екологичен сертификат) работят на екологичен принцип; също така 22% от всички крави-майки се отглеждат в био-предприятия. От около 600 био-предприятия в провинцията Бранденбург поне 45% отглеждат крави-майки (Статистически институт Берлин-Бранденбург 2008). Това показва тясната връзка между екологичното производство на говеждо месо и отглеждането на крави-майки.
Дали отглеждането на крави-майки в Източна Европа (Русия, Украина, Беларус) без държавни премии за площ от икономическа гледна точка въобще има смисъл? Отговорът на този въпрос трябва да се формулира преди всичко с оглед на приходите. Говеждото месо с произход от Източна Европа често не е качествено и заради това се продава на ниска цена. Заедно с нарастването на заплатите и на съзнанието у хората за здравословно хранене все повече се развива преди всичко в по-големите градове търсенето на качествено говеждо месо. Под това трябва да се разбира бавно растящо месо от екстензивно отглежданикрави, което има крехки жили и е сочно и вкусно. В Русия качествено говеждо месо в момента се внася преди всичко от Южна Америка, където, чрез отглеждането на крави-майки на пасище, то се произвежда ефективно и икономично. Но възможности за произвеждане на говеждо месо има и в Русия, където би могло да се произвежда достатъчно месо за местното търсене. Единични успешни опити за директно пласиране на месо в Русия и Беларус доказват, че качествено месо може да се продава много добре и на високи цени.
Ключът към успеха в отглеждането на крави-майки е в мениджмънта на предприятието. Трябва да се произвеждат максимален брой телета, чието всекидневно угояване да се поддържа на високо ниво при минимални разходи и малко работна сила, но с максимално използване на площ.
„Отглеждането на крави-майки не трябва да струва много пари”, казват професионалистите в отглеждането на крави-майки. Процесът спестява пари, защото:
- отглеждането през цялата година е на открито, т.е. кравите-майки и през зимата остават на подбрани, сухи пасища; промените в климата, които се наблюдават в Източна Европа, показват, че и там все повече и повече става възможно целогодишното отглеждане на животни на открито.
- кравите-майки не получават фураж, през зимата се хранят само със слама и по време на раждане през пролетта с изсушен силаж, всичко останало трябва да осигурява пасището
- употребата на машини и енергия се редуцира до минимум, а именно до работата с машини за гледане на стадото, за събирането на слама и за поддържането на пасищата
Имайки пред вид всичко това, отглеждането на крави-майки се явява един твърде екстензивен начин на производство и поради тази причина силно зависещ от местоположението: широка площ от природни зелени пасища е необходимата предпоставка. Това същевременно е и отговорът на въпроса за икономичността на отглеждането на крави-майки в Източна Европа: то има смисъл от икономическа гледна точка само ако се използват и без това наличните площи. Възникнат ли разходи за купуване или наемане на площ, рентабилността на отглеждането на крави-майки е поставена под въпрос. Тези разходи биха могли тогава да се компенсират, както и в Западна и Централна Европа, само с помощта на програми за подпомагане на земеделието. Докато за предприятието аспектът на рентабилността на отглеждането на крави-майки е на преден план, за обществото и политиката са важни и въпросите свързани с околната среда, когато става дума за оценяването на отглеждането на крави-майки.
В Източна Европа интензивното отглеждане на животни често се явява причинител на щети на околната среда, които се простират от неподходящото отстраняване на тор до последствията от отглеждането на силажна царевица (ерозия и загуби на биологично разнообразие). Отглеждането на крави-майки обаче не вреди на околната среда: то не изисква произвеждането на храна и не продуцира тор. Отглеждането на крави-майки оползотворява постоянните зелени пасища, върху които в противен случай биха расли плевели и храсти. Кравите-майки нямат големи изисквания по отношение на качеството на храната, за това е възможно постепенното частично косене, а не предварителното ранно окосяване на големи площи. Така се използват само малки части от зелените площи на мозаичен принцип, което е благоприятно за развъждането на птици, мътещи по поляните, както и за непрекъснатото отглеждане на пчели през вегетационния период. Ако има достатъчно зелена площ (най-малко 1,5 ха на 1 крава) на разположение, няма нужда от допълнително наторяване и прилагане на пестициди. И в дискусиите относно климата отглеждането на крави-майки ще придобива все по-голяма значимост. Източна Европа се характеризира с голям брой мочурища. Ако се превърнат в ниви, чрез минерализацията на хумус и торф се освобождават големи количества CO2. Отглеждането на крави-майки прави икономически привлекателно използването на зелените площи по този начин и предотвратява превръщането им в ниви, което вреди на климата.
У нас внедряването на екстензивното отглеждане има дълга история. Още в средата на 60-те години бяха направени първите опити в ДЗС с прилагане на свободно групово държане на крави в полуоткрити обори на дебела постеля и доене в зала. Опитите са обявени за неудачни и в последствие започва масово строителство на нови обори по за 100 и за 200 крави, за вързано държане на кравите и доене с централен млекопровод.
В момента стопанствата отглеждащи крави в България, са с 14.3% по-малко през май 2009 г. спрямо май 2008 г. Броят на кравите намалява със 7.7%, като по-значително е намалението им в малките ферми (-20.4%). Стопанствата, в които се отглеждат 1 или 2 млечни крави са с 13.4% по-малко и през май 2009 г. там се отглеждат 88.3 хил. млечни крави (29.2% от всички млечни крави в страната). През 2009 г. средният брой на отглежданите крави в стопанство е 3.5, което е с 9.4% повече спрямо предходната година. Наблюдава се увеличение на юниците за разплод и на юниците за угояване на 2 години и повече спрямо май 2008 г. В 565 стопанства се отглеждат 50 и повече млечни крави (над 59 хил. животни).
