Високите разходи за изхранване на животните са основна причина за намаляване на поголовието на свинете в ЕС след 2006 година
Настоящият анализ се базира на най-правдоподобните очаквания на макроикономическа среда за периода 2016-2025 год. и на доклад на Европейската комисия, в който е взето мнението на експерти, частни компании, както и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Организацията по прехрана и земеделие към ООН и Световната банка.
През следващото десетилетие в ЕС се очаква възстановяване на икономическия растеж (табл. 1), който ще остане под 2% годишно, обменният курс да достигне 1.37 USD/EUR, а едно от най-несигурните предположения е за цената на суровия петрол, която ще достигне 107 USD/барел в края на периода.
Таблица 1. Макроикономически показатели на ЕС
Година |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
2025 |
Население |
0.4% |
0.3% |
0.3% |
0.2% |
0.2% |
0.1% |
0.1% |
0.1% |
0.1% |
0.1% |
БВП |
2.0% |
2.1% |
1.9% |
1.8% |
1.8% |
1.9% |
1.8% |
1.8% |
1.7% |
1.7% |
Инфлация |
1.1% |
1.6% |
2.0% |
2.0% |
2.0% |
1.9% |
1.9% |
1.9% |
1.9% |
1.9% |
Сур. петрол USD/барел |
50 |
61 |
69 |
76 |
77 |
81 |
87 |
95 |
102 |
107 |
В общия контекст на по-ниските цени на енергията, суровините и на зърнените култури, производството на различни видове меса в ЕС се очаква да нарасне до 44.9 млн.тона, като увеличаването на населението и очаквания икономически растеж, макар и по-малък, отколкото в предишното десетилетие, ще доведе до по-голямо търсенето на месо.
Анализите показват, че намаляването на поголовието на свинете в ЕС след 2006 год. до голяма степен е в резултат на формираните високи разходи, свързани с изхранването на животните (60-70% от всички) и изпълнението на приети програми за преструктуриране на отрасъла, изискващи изключително сериозни инвестиции, за да се отговори на новите правила и норми за хуманно отношение към свинете, които влязаха в сила на 1 януари 2013 год. Разпостранението на някои заболявания (африканска чума по свинете) по източната граница на съюза, също се отрази негативно, а несигурността на пазара се увеличи от началото на 2014 год., когато Русия наложи забрана за внос на месо от ЕС, в резултат на което износът на свинско месо намаля с 8%. Обемите, които при нормални пазарни условия отиваха в Русия, се пренасочиха към други дестинации: Япония, Южна Корея и Филипините.
Първите индикации за възстановяване на производство на свинско месо се появиха през 2015 год., когато в 14 от страни-членки се констатира увеличение на общия броя на свинете с 0.9%, а на свинете-майки с 0.8% спрямо нивата от 2013 год. (сн.1 и сн.2). Може да се прогнозира, че в резултат от комбинацията на по-ниските цени на фуражите, очакваните рекордни добиви от основните зърнени култури и повишаване на производителността, нетното производство на свинско месо до края на 2025 год. ще се увеличи с 2% и ще достигне 23.8 млн.тона (табл. 2). Очертаващата се относителна стабилност на отрасъла ще се гарантира от разширяване и увеличаване на обема на производството с 370 000 тона в някои страни (ЕС-13), докато в ЕС-15 от 2016 год. се очаква то отново да намалее. Въпреки някои маркетингови кампании, насочени към насърчаване на потреблението на прясно свинско месо, консумация в ЕС-15 няма да се повиши и през 2024 год. ще бъде около 29.7 кг/ човек, докато в страните от ЕС-13 се очаква увеличение до 32.7 кг/човек, главно поради нарастващото търсене в Полша и Румъния. Очаква се някои от страните в Западна Европа да изместят част от производството на свинско месо на изток, главно поради нарастващите проблеми с опазване на околната среда и постоянно увеличаващите се производствени разходи. В Холандия, която е петия по големина производител на свинско месо в ЕС, разходите за опазване на околната среда, свързани с производството му достигнаха 0.13 EUR/кг, докато във Франция, Германия, Дания и Испания те са от 3 до 4 пъти по-ниски, а в Полша такива не се правят. Заедно разходите, свързани с хуманното отношение към животните, опазване на общественото здраве, подобряване на жизненото пространство и други, разходите се увеличават с още 50% и достигат 0.19 EUR/кг, което в дългосрочен план правят производство по-малко рентабилно. В резултат на това, делокализацията на производствени мощности към източноевропейски държави-членки на съюза е много вероятна и очаквана, тъй като там разглежданите проблеми нямат същата сила и острота. Разбира се, за това ще са необходими значителни инвестиции в породния и хибриден състав, подобрения в мениджмънта, технологиите на отглеждане, хранене и други.
Таблица 2. Свинско месо, хил. тона
|
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
2025 |
Производство |
23 537 |
23 702 |
23 636 |
23 650 |
23 673 |
23 698 |
23 721 |
23 756 |
23 781 |
23 820 |
Консумация |
21 441 |
21 385 |
21 251 |
21 248 |
21 250 |
21 249 |
21 240 |
21 242 |
21 230 |
21 239 |
На човек, кг |
32.6 |
32.4 |
32.2 |
32.1 |
32.0 |
32.0 |
31.9 |
31.9 |
31.8 |
31.8 |
Внос |
15 |
22 |
21 |
20 |
20 |
21 |
23 |
22 |
23 |
23 |
Износ |
2 111 |
2 339 |
2 405 |
2 423 |
2 444 |
2 470 |
2 505 |
2 536 |
2 574 |
2 604 |
Износ на живи свине |
24 |
36 |
36 |
36 |
36 |
36 |
36 |
36 |
36 |
36 |
Цена в ЕС Евро/t |
1 529 |
1 566 |
1 572 |
1 587 |
1 648 |
1 723 |
1 720 |
1 691 |
1 713 |
1 713 |
Цена в САЩ Евро/ t |
1 329 |
1 362 |
1 383 |
1 385 |
1 436 |
1 509 |
1 502 |
1 475 |
1 487 |
1 482 |
Цена в Бразилия Евро/ t |
1 232 |
1 128 |
1 080 |
1 143 |
1 182 |
1 179 |
1 171 |
1 155 |
1 168 |
1 128 |
Китай ще продължава да бъде основният консуматор на свинско месо в света, с около 50% от общото потребление. Всяка, макар и минимална промяна в нивата на самозадоволяване ще има значителни и сериозни последици за световната търговия и цените на свинското месо. С оглед на подкрепящите политики на китайското правителството в сектора, изглежда много вероятно и възможно, нарастващото търсене да бъде почти изцяло осигурено от местното производство. Филипините са перспективен и растящ пазар с над 100 млн. потребители и там износа от ЕС може да се увеличи. Възможно е да се появят и нови пазари, като Виетнам, който наскоро отвори своя пазар за внос от ЕС на пресни и замразени разфасовки от свинско месо.
Развитието на съвременното свиневъдство е неразривно свързано с това на биогоривата, чието развитието до голяма степен се определя от производството и пазара на зърнените храни, маслодайните култури и захарното цвекло. За разлика от някои други големи производители и потребители на биогорива, които произвеждат основно етанол (САЩ, Бразилия), то в ЕС (табл. 3) е налице смесен подход, с определено по-висок дял на биодизела (70% от общото). Наблюденията показват очертаваща се тенденция на спад в употребата на биогорива за транспортни цели и изглежда консумацията им ще расте по-малко динамично. В първите години на разглеждания период е възможно и много вероятно това да се дължи и на факта, че те ще се конкурират изключително жестоко и с ниските цени на изкопаемите горива. Производството на етанол ще се развива по-динамично, особено в първите години на периода, кагато цените на зърнените култури ще са определено ниски, но биодизелът ще доминира в абсолютно изражение, с допълнението, че важен източник за производството му ще бъдат отработените масла и отпадните мазнини.
Износът на свинско месо от ЕС ще се увеличи с около 20% (493 000 тона) между 2016 год. и 2025 год., за да достигне около 2.6 млн. тона и това ще се дължи не само на търсенето от Китай, но и от ръст за страни, които не са били редовни търговски партньори до сега.
Китай ще продължа да бъде основният консуматор на свинско месо в света, с около 50% от общото потребление. Всяка, макар и минимална промяна в нивата на самозадоволяване ще има значителни и сериозни последици за световната търговия и цените на свинското месо. С оглед на подкрепящите политики на китайското правителството в сектора, изглежда много вероятно и възможно, нарастващото търсене да бъде почти изцяло осигурено от местното производство. Филипините са перспективен и растящ пазар с над 100 млн. потребители и там износа от ЕС може да се увеличи. Възможно е да се появят и нови пазари, като Виетнам, който наскоро отвори своя пазар за внос от ЕС на пресни и замразени разфасовки от свинско месо.
Развитието на съвременното свиневъдство е неразривно свързано с това на биогоривата, чието развитието до голяма степен се определя от производството и пазара на зърнените храни, маслодайните култури и захарното цвекло. За разлика от някои други големи производители и потребители на биогорива, които произвеждат основно етанол (САЩ, Бразилия), то в ЕС (табл. 3) е налице смесен подход, с определено по-висок дял на биодизела (70% от общото). Наблюденията показват очертаваща се тенденция на спад в употребата на биогорива за транспортни цели и изглежда консумацията им ще расте по-малко динамично. В първите години на разглеждания период е възможно и много вероятно това да се дължи и на факта, че те ще се конкурират изключително жестоко и с ниските цени на изкопаемите горива. Производството на етанол ще се развива по-динамично, особено в първите години на периода, когато цените на зърнените култури ще са определено ниски, но биодизелът ще доминира в абсолютно изражение, с допълнението, че важен източник за производството му ще бъдат отработените масла и отпадните мазнини.
Таблица 3. Производство на биогорива в ЕС, млн. тона
Година |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
2025 |
Производство |
13.9 |
14.5 |
14.8 |
15.2 |
15.2 |
15.1 |
15.0 |
14.9 |
14.7 |
14.4 |
в т.ч. етанол |
4.1 |
4.2 |
4.3 |
4.4 |
4.4 |
4.4 |
4.4 |
4.4 |
4.3 |
4.3 |
в т.ч. биодизел |
9.8 |
10.2 |
10.5 |
10.8 |
10.8 |
10.7 |
10.6 |
10.5 |
10.4 |
10.1 |
Таблица 4. Баланс на зърнени култури, млн. тона
Година |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
2025 |
Производство |
308.4 |
309.4 |
311.3 |
312.9 |
314.6 |
31.2 |
315.5 |
316.3 |
316.8 |
317.7 |
Консумация |
28.2 |
292.2 |
293.7 |
294.1 |
293.3 |
293.6 |
293.7 |
294.0 |
293.6 |
293.7 |
За храна |
101.1 |
105.4 |
106.4 |
105.8 |
104.0 |
104.0 |
104.5 |
105.0 |
104.9 |
104.9 |
За фураж |
171.8 |
172.2 |
172.7 |
173.6 |
174.6 |
175.2 |
175.2 |
175.2 |
175.2 |
175.3 |
За биогорива |
13.2 |
14.5 |
14.6 |
14.6 |
14.6 |
14.4 |
14.1 |
13.7 |
13.4 |
13.5 |
Таблица 5. Баланс на пшеница, млн.тона
Година |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
2025 |
Производство |
150.0 |
150.3 |
150.8 |
151.2 |
151.5 |
151.8 |
152.2 |
152.5 |
152.8 |
153.1 |
Консумация |
126.5 |
128.3 |
128.6 |
127.7 |
127.4 |
127.9 |
127.8 |
127.9 |
128.0 |
128.1 |
За храна |
69.7 |
71.0 |
71.2 |
70.3 |
70.3 |
70.9 |
71.0 |
71.5 |
71.6 |
71.6 |
За фураж |
51.8 |
51.8 |
51.9 |
51.9 |
51.9 |
51.9 |
51.9 |
51.9 |
51.9 |
52.0 |
За биогорива |
5.0 |
5.5 |
5.5 |
5.5 |
5.3 |
5.1 |
4.9 |
4.6 |
4.5 |
4.5 |
Таблица 6. Баланс на ечемик, млн. тона
Година |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
2025 |
Производство |
58.0 |
59.0 |
59.1 |
59.2 |
59.4 |
59.6 |
59.5 |
59.8 |
60.0 |
60.1 |
Консумация |
49.3 |
50.5 |
50.7 |
51.0 |
51.1 |
51.8 |
51.6 |
51.7 |
51.7 |
51.6 |
За храна |
7.7 |
7.7 |
7.7 |
7.8 |
8.0 |
8.0 |
8.0 |
8.0 |
8.0 |
8.0 |
За фураж |
13.1 |
14.2 |
14.1 |
13.6 |
12.7 |
12.9 |
12.8 |
13.0 |
13.0 |
13.0 |
За биогорива |
35.5 |
35.4 |
35.8 |
36.6 |
37.7 |
38.1 |
38.0 |
38.0 |
38.0 |
37.9 |
Таблица 7. Баланс на царевица, млн.тона
Година |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
2023 |
2024 |
2025 |
Производство |
67.3 |
67.5 |
68.8 |
70.1 |
71.4 |
71.7 |
71.9 |
72.1 |
72.3 |
72.9 |
Консумация |
76.8 |
80.1 |
81.3 |
82.3 |
82.2 |
81.5 |
82.2 |
82.2 |
82.0 |
82.2 |
За храна |
8.9 |
11.3 |
12.3 |
13.1 |
12.6 |
11.7 |
12.2 |
12.1 |
12.0 |
12.1 |
За фураж |
62.3 |
62.4 |
62.4 |
62.5 |
62.6 |
62.6 |
62.7 |
62.7 |
62.8 |
62.9 |
За биогорива |
5.5 |
6.4 |
6.6 |
6.7 |
7.0 |
7.2 |
7.3 |
7.4 |
7.2 |
7.2 |
Производството на етанол се базира основно на зърнени култури (90%) и захарно цвекло (10%), но делът от последното се очаква да намалява, тъй като цените на захарта се очаква да се увеличат значително. Поради това, бъдещия растеж ще бъде свързан основно с използването на зърнени култури, по-специално на царевица, но след 2020 год., производството на етанол може да бъде в по-малки обеми поради:
• общото ползване на горива се очаква да намалява;
• търсене на зърнени култури за фураж ще продължи да бъде голямо;
• някои държави-членки на ЕС са избрали да съсредоточат усилията си върху производството на биодизел, тъй като значителна част от фермери предпочитат да използват маслодайни култури в сеитбооборота.
В резултат на това може да се очаква, че бъдещото производството на етанол няма да оказва голямо влияние върху пазарите на изходните суровини, но производство на биодизел ще има значително въздействие върху цените на растителните масла.
Анализите показват, че около три четвърти от потреблението на ечемик, 8.8% от царевица и 3.5% от пшеницата ще се използва за производство на етанол, а за фураж на животните потреблението ще 40.6%; 25,2% и 76.5%, съответно на пшеница, ечемик и царевица.
Реализиране на прогнозите за по-ниски нива в цените на суровия петрол за следващите години може да имат важни последствия за селското стопанство, като се има в предвид факта, че то е изключително енергоемко. Очакванията са разнопосочни, но кои са по-важните изводи?
• В краткосрочен план (2016 год.) реалните доходи може да се увеличат с около 15%, поради намаляване на енергийните разходи, свързани с производството на зърнените култури (изкуствени торове, обработка, съхранение и др.). Според някои анализатори тази прогноза се надценява, защото цените на торове, зависят най-вече от тези на природния газ, които са по-малко свързани с цените на петрола и засега цената на природния газ в ЕС е намаляла по-малко от тази на петрола.
• В средносрочен план (2018 год), е възможно реалните доходи да се намалят, вследствие на по-ниска стойност на продукцията, тъй като цените на производителите спадат повече от тези на суровинните.
• По-ниски производствени разходи на свиневъдите и загубата на руския пазар ще доведат до по-ниски цени на свинското месо и е възможно леко повишаване на консумацията.
• Производството на етанол се очаква да се увеличи, тъй като биодизела собствено производство, е по-малко конкурентен при ниски цени на суровия петрол.
проф. Валентин Кацаров - Тракийски университет, АФ, Стара Загора