В официално писмо до медиите председателят на Регионалния съюз на хлебопроизодителите и сладкарите Иво Бонев заявява: "В България не може да съществува единна цена на хляба. Причините са, че различните по качество брашна имат различни цени, България е разделена на 6 района, които продават различна по цена електроенергия, а работната заплата също е различна в регионите. През настоящата година цената на хляба расте и ще продължава да се увеличава като функция на няколко фактора". Според думите на г-н Бонев Северна България и особено Североизточна България винаги изостава във вдигането на цените на хляба. "Около Коледа и Нова година, ако няма нови шокови изменения в цената на основната суровина – брашното, цената на насъщния е нормално да бъде над 2 лв. за хляб", посочва Бонев.
В предоставената справка с фактори, влияещи върху покачването на цените, той визира, че цената на пшеницата, респективно на брашното, е основната причина за поскъпването на хляба и в зависимост от качеството се движи както следва: 2006 г. – пшеница – 160–200 лв., брашно – 360–400 лв. 2007 г. към момента (01.10.2007 г.) – пшеница – 480–500 лв., брашно – 850–950 лв.
"Съгласно договорените условия по веригата зърно–брашно–хляб (1:2:4), цената на производител към 01.10.2007 г. за 1 кг хляб би трябвало да е около 1,80 лв. В момента цената на дребно в търговската мрежа на гр. Варна е около 90 ст. за 0,700 кг хляб.
Важно е да се отбележи, че производителят продава в търговската мрежа хлебни изделия, за които прави търговска отстъпка, а търговецът задължително слага и търговска надценка. Тоест за 1 хляб производителят слага около 3–5 ст. печалба (за която плаща данък стотинка – стотинка и половина), а търговецът ползва търговската отстъпка, която е извоювал от производителя, и добавя още минимум 12–15 ст. – като търговска надценка.
"Отговорността за качеството на предлаганите продукти е изцяло на производителя съгласно Закона за храните и НАССР системите. Крайно време е потребителят да разбере кой колко печели", посочва председателят на Регионалния съюз на хлебопроизодителите и сладкарите.
Като други фактори, които влияят върху постоянно растящата цена на хляба Бонев посочва екологична (продуктова) такса за опаковките, която също се плаща от производителя, а не от търговеца; растящата цена на електроенергията и работната заплата. От думите му стана ясно, че сертифицирането по различните стандарти ISO, което все още не е задължително, но е показател за по-доброто качество, също изисква отделяне на определени суми.
