Зимната маслодайна рапица е изключително студоустойчиво растение
В петък Областната служба за съвети в земеделието в Плевен проведе Открит ден по рапицата в опитното поле, създадено в Долни Дъбник в землището на Любомир Върбанов. На земеделските производители бяха представени пет сорта рапица - "Расмус", "Пантер", "Експрес", "Пронто" и "Форнакс". Лектор беше н.с. д-р Йордан Ангелов от Института по растителни и генетични ресурси в Садово. Над 40 земеделски производители от региона участваха в открития ден, което е показателно за интереса за стопаните от Плевенско към възможностите за отглеждане на тази алтернативна култура.
"В рамките на лекционната част от мероприятието д-р Ангелов направи сортови описания на представените сортове рапица в опитното поле и разгледа някои основни моменти от технологията на отглеждане", каза д-р Милка Нанова, главен експерт от Областната служба за съвети в земеделието.
Зимната маслодайна рапица е изключително студоустойчиво растение - тя издържа до минус 14-16 градуса без наличието на сняг; издържа до минус 20-21 градуса при сняг.
"Студоустойчивостта на рапицата е равна на тази на ечемика и там, където може да се отглежда ечемик, може да се отглежда и рапица. При температура 1-2 градуса рапицата има активна вегетация и натрупва на асимилати. Устойчива е на полягане и разпукване на чушките. При 40-50 растения на квадратен метър не може да има полягане. При 70-75% технологична зрялост няма опасност от разпукване на чушките. Голяма е опасността от буря, това е най-рисковият фактор за отглеждане на културата в България", научихме още от д-р Нанова. Тя допълни, че е задължителна застраховка върху цялата стойност на направените разходи - 40-45 лв./дка се плаща около 1.60 лв./дка застраховка. Рапицата зимува във фаза на развитие розетка и когато стъблото е прорастнало, има опасност от измръзване дори при минус 7-8 градуса. "За да се избегне тази опасност, се прилагат морфорегулатори, което излиза на стопаните около 2.00 лв/дка", стана ясно още от разговора.
На проведената среща било подчертано, че по отношение на агротехниката на рапицата е особено важно да се подготви добре почвата за сеитба. Ако се сее върху стърнище, сламата трябва добре да се раздроби или да се балира, след което може да се извърши следжътвена оран на 20-21 см и дисковане или да се извършат минимум две дискования, непосредствено след жътвата, съветват специалистите. Основното торене се извършва с фосфорни и калиеви торове. Внася се почвен хербицид срещу широколистни плевели и се дискова и валира преди и след сеитбата.
Посевната норма е 0.4-0.5 кг/дка или 85-100 семена на кв. м. Грижите за посевите през есента се състоят в наблюдение за нападение от ларвите на рапичната оса и зелевата бълха, а през пролетта - рапичен цветояд, шушулков хоботник, рапичен стъблен скритохоботник и други. При необходимост се прилагат някои инсектициди, като Децис, Вазтак, Агрия 1050 и други. Жътвата се извършва при влага в семената 10-11%, след което се почистват и доизсушават до 9% влага. Добивите са около 140-350 кг/дка.
Дискусията в рамките на Открития ден на рапицата беше основно насочена към изкупните цени, пазарите, възможностите за измръзване в нашия район, разпукването на шушулките и други.
Любомир Върбанов беше категоричен, че предимствата от отглеждането на рапица са подобряването на сеитбооборота, културата е много добър предшественик на пшеницата и дава възможност за добра ранна реализация./в. Посредник
