За да се изхранва населението на света, което трябва да достигне 8,5 милиарда до 2030 г., трябва да се постигне на първо място производителност
Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикуваха нов доклад, че днес, когато крайният срок за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН е на 20 години, правителствата трябва да положат усилия за справяне с глобалните предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност и околната среда.
Очаква се, че ако последиците от глобалната пандемия бъдат бързо преодолени, метеорологичните условия са стабилни и стабилна политическа среда, ще можем да постигнем напредък към ЦУР, но провалите, причинени от пандемията от COVID-19 през изминалата година, изтласкваха света назад. Настоящата ситуация изисква незабавен анализ на факторите и силите, които определят ефективността на системите за хранително-вкусовата промишленост.
Земеделската прогноза на ОИСР-ФАО за 2021-2030 г. предоставя на създателите на политики последователна оценка на перспективите за десетгодишно производство на 40 основни селскостопански и рибни продукта на регионално, национално и световно равнище, предоставя анализ на факторите, които оказват влияние върху ефективността на пазарите на хранително-вкусовата промишленост, предоставя информация, необходима за анализ и планиране на ориентирани към бъдещето политики.
Продоволствената сигурност и здравословното хранене за нарастващото население на света продължават да бъдат предизвикателство. Очаква се световното търсене на селскостопански стоки, включително храни, фуражи, горива и промишлени суровини, да нараства с 1,2 % на годишна база през следващите 10 години, по-ниско от това през предходните десет години. Очаква се търсенето да се дължи на демографските тенденции, замяната на червено месо с червено месо в диетите на хората с високи доходи и в страните с висок доход и в много страни със средни доходи, както и рязкото увеличение на потреблението на млечни продукти на глава от населението в Южна Азия.
Ключът към успеха е устойчивото повишаване на производителността
За да се изхранва населението на света, което трябва да достигне 8,5 милиарда до 2030 г., производителността трябва да бъде увеличена на първо място. Очакваният ръст на световното производство на култури през 2030 г. ще бъде постигнат с 87 на сто от нарастващите добиви, с 6 на сто чрез въвеждането на нова земя, а с 7 на сто чрез увеличаване на интензивността на селското стопанство. По подобен начин очакваното увеличение на животновъдството и производството на рибни стопанства ще бъде постигнато предимно чрез увеличаване на производителността. Същевременно обаче се очаква, че в страните с ниски доходи в страните с ниски доходи един от най-важните фактори за растежа на животновъдството ще бъде нарастването на животновъдството.
Търговията ще продължи да играе ключова роля в глобалното продоволствено осигуряване, храненето, генерирането на доходи в селското стопанство и намаляването на бедността в селските райони. Средно около 20 процента от вътрешното потребление в света идва от внос. Прогнозите за проектите за 2030 г. за вноса, които ще представляват 64 процента от вноса в Северна Африка и Близкия изток, а Латинска Америка и Карибският регион ще изнасят повече от една трета от своята селскостопанска продукция.
В своето въведение към прогнозата генералният секретар на ОИСР Матиас Корман и генералният директор на ФАО Cui Dunyu заявиха: "Имаме уникална възможност да насочим развитието на хранително-вкусовия сектор по пътя на устойчивостта, ефективността и имунитета към външни влияния... Ако не се направи повече, няма да бъде постигнат никакъв глад и емисиите на парникови газове в селското стопанство ще се увеличат... Задачата за преобразуване на системите за хранително-вкусови продукти е неотложна."
Очаква се селскостопанският сектор да увеличи емисиите на парникови газове с 4 % за едно десетилетие, главно в резултат на повишеното животновъдство. Същевременно се очаква, че през същия период интензивността на емисиите ще намалее значително, т.е. конкретните количества парникови газове, които навлизат в атмосферата на единица продукция, ще намалеят.
В световен мащаб се очаква общата наличност на храна да се увеличи с 4 на 3000 калории на човек на ден, в сравнение с предишното десетилетие. Потреблението на мазнини на глава от населението се очаква да расте по-бързо от това на други хранителни групи, което се дължи на увеличената консумация на дълбоко преработени и полуготови храни и нарастващата тенденция за хранене; и двете са последиците от продължаващата урбанизация и нарастващия дял на жените в работната сила. Тази тенденция се засилва от липсата на доходи и инфлацията на цените на храните на фона на пандемията COVID-19.
В страните с високи доходи не се очаква значително увеличение на наличността на храна на глава от населението, тъй като вече достига високи нива. Същевременно обаче нарастващите доходи и променящите се предпочитания на потребителите ще спомогнат за замяната на основните храни и подсладители с продукти с по-висока хранителна стойност, включително плодове и зеленчуци, както и в по-малка степен – животински продукти.
В страните с ниски доходи увеличението на предлагането на храна се оценява на 3.7%, което ще бъде 89 калории на човек на ден; този растеж ще се дължи основно на основните храни и подсладители. Увеличеното потребление на животински продукти, плодове и зеленчуци ще бъде ограничено от икономически ограничения. Предвижда се, че с ограничени доходи в Африка на юг от Сахара се очаква леко да намалее консумацията на животински протеини на глава от населението; ако настоящите тенденции продължат, самодостатъчността на региона в основните хранителни продукти ще намалее леко до 2030 г.
В средносрочен план формирането на цените на селскостопанските и хранителните продукти ще бъде повлияно от метеорологичните условия, икономическия растеж и разпределението на доходите, демографските данни и променящите се диети, технологичното развитие и тенденциите в политиките. Индексът на цените на хранителните продукти на ФАО се е увеличил значително през последните години, но се очаква индексът да бъде коригиран за период на корекция със спад. Според прогнозата цените в реално изражение ще започнат постепенно да намаляват на фона на забавянето на ръста на търсенето и очакваното увеличение на производителността.
Прогнозата е ориентирана към средносрочните тенденции, но има много фактори, които могат да създадат условия за краткосрочни колебания на цените на селскостопанските пазари. Така промените на енергийния пазар, които засягат цените на производството и нарастването на пазарния дял на някои страни допринасят за несъответствието между действителните и прогнозираните цени.
