У нас имаше много грешно разбиране, че трябва да се подпомагат само автохтонни породи, заяви изпълнителният директор на ИАСРЖ
Включването на седем нови породи по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програма за развитие на селските райони е постижение, тъй като у нас имаше едно много грешно разбиране, че трябва да се подпомагат само автохтонни породи. Това каза проф. д-р Васил Николов - националният координатор по генетичните ресурси в животновъдството, цитиран от Агенция "Фокус".
„След почти 4-годишни усилия на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и Националният съвет по генетични ресурси по мярка 214 „Агроекологични плащания” бяха включени 7 нови породи - българско родопско говедо, овчата порода „цигай”, дунавска бяла свиня, тракийско тънкорунна, североизточна българска тънкорунна и карнобатска тънкорунна и българска бяла млечна коза”, каза проф. д-р Николов.
В европейските регламенти няма изискване да се подпомагат само автохтонни породи. „Подпомагат се породи, които са по-малко от определена численост, в рамките на Европейския съюз, ако една порода е по-малка от 10 000 овце, от 7500 говеда и от 5000 коня, тази порода се подпомага”, посочи проф. д-р Николов.
„Считахме, че трябва да се подпомагат само автохтонни породи и заради това стигнахме до там, че български породи, които са специфични за нашите региони, са на изчезване”, каза проф. д-р Николов.
По думите му – българското родопско говедо е единствената млечна порода, която се отглежда в Родопите, като тя е най-подходяща за там и 50 години е създавана именно за тези условия. „В момента от тази порода под селекционнен контрол на Ресорна организация са 980 животни”, заяви проф. д-р Николов.
„Гордеем се с това постижение, защото тази година подпомогнати може да са сравнително малко породи, тъй като хората все още не знаят какво трябва да се направи, но съм убеден, че от догодина тези животни ще започнат да се увеличават”, каза още проф. д-р Николов.
