Очакват се около 600 хиляди тона хлебно зърно, стана ясно на дискусия в Добрич
Производители от цялата страна се обединиха днес в Добрич около идеята за промяна на нормите при производство и окачествяване на семена. Предложенията за нови стандарти ще залегнат в писмо до Консултативния съвет по зърно, който ще заседава след две седмици.
Повод за дискусията, събрала семепроизводители, научни институти и браншови организации стана трудната жътвена кампания и невъзможността в отделни региони да се прибере реколтата. Повечето от производителите се обединиха около идеята стандартите да се коригират само за една година. Конкретните предложения включват понижение на пунктовете на кълняемост на семената от 85 на 80%, вдигане на влажността с 1 пункт и завишение на допустимите примеси. Становището на семепроизводителите ще бъде изложено пред Консултативния съвет по зърно и ИАСАС. Не липсваха предложения земеделското министерство да отвори процедура в Държавен резерв да се включи зърно за семена от 1 млн. декара за гарантиране на семепроизводството и за повече сигурност.
Около 70% от пшеницата в страната е прибрана, очерта картината в национален мащаб председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов, който също се включи във форума. В Северозападна България вече е прибрано 95% от зърното. Най-зле заради падналите дъждове е в Добруджа, където 40% от пшеницата още е на полето. От прибраните 2 млн.100 хил. тона пшеница само една четвърт е хлебна, а останалата – фуражна пшеница. Двойно по-малко – около 600 хиляди тона хлебно зърно ще се произведат през тази година, обобщи още Радослав Христов. Той апелира към земеделските производители и преработватели да положат максимални усилия хлебното зърно да не изтече от страната заедно с фуражната пшеница. Очакваното производство на зърно през тази година е 3 млн. 400 хил. тона, изчисляват още от асоциацията. От там обявиха, че в момента фуражната пшеница се търгува между 220–230 лв. за тон, а хлебното зърно – от 240 до 260 лв. за тон.
Изпратили сме две писма до земеделското министерство с искане да бъде стартиран регламент за компенсиране на земеделските стопани за пропаднали площи с европейски пари, но все още няма реакция от тяхна страна, допълни още Христов.
