НОА проведе в Хасково втората си национална среща с членове на асоциацията и овцевъди от региона
Последователно в амбицията си да осветли проблемите и работи за надграждане на постигнатото в подсектора ръководството на Националната овцевъдна асоциация (НОА) проведе на 11 октомври т.г. в Хасково втората от планираните си с помощта на фондация „Америка за България“ национални срещи с членове на асоциацията и овцевъди от страната. Този път това бяха производители на овчи продукти от региона на Хасково и Кърджали, а за отговори на актуалните им въпроси и търсения браншовата организация беше осигурила присъствието на учен от Института по аграрна икономика и експерти от дирекциите „Животновъдство“ и „Пазарни мерки и организации на производители” в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Председателят на НОА зооинж. Бисер Чилингиров отчете накратко дейността на НОА през изминалата година и сподели надеждата си за утвърждаване на съществуващите контакти в бранша и обединяване около стопанските търсения на овцевъдите. Затова и фокусът на срещата семинар беше върху постижимата кондиция на овцефермите, която идва след компетентно и ефективно управление от техните собственици, но и след неизползваната възможност за обединяването около проблемите и предизвикателствата и съвместно търсене на решения за тяхното преодоляване и подобряване на общата ситуация.
С аналитичната си презентация за „Състояние на овцевъдството и средносрочни предвиждания“ за него доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика обясни, че средносрочно предвиждане за развитието на основни показатели свързани с млечния сектор до 2021 г. включва производството, преработката, търговията и консумацията на краве и овче мляко. Производството му съставлява около 35% от Брутната стойност в животновъдството и около 10% от БП в селското стопанство през 2012 г. Същевременно спадат в млечното животновъдство през целия преходен период е един от най-големите, като броят на ЕРД е намален 2 пъти, а при овцете 5 пъти в сравнение с 90-те години. Общият брой на стопанствата с овце е 46,7 хиляди, като този брой за последните 10 години е намалял почти 4 пъти, а от 2010 г. с повече от 2 пъти. Нивото за средния размер при овцевъдните стопанства е около 35% от средния размер в страните от ЕС. Производителността им се движи на равнище 50% в сравнение със средния млеконадой в другите страни членки. Нивата на стоковост за овчето мляко у нас са на нива от около 32% съпоставено с другите страни специализирани в производството на овче мляко в ЕС, допълни доц. Иванов. По думите му, изкупните цени на овчето мляко са на равнище от 66% от средните в другите големи производители на ЕС. Изводи му за овцевъдството в България, огласени на срещата семинар в Хасково, бяха, че продажните цени на агнешкото ни са сред най-високите в Общността и дори са почти 2 пъти по-високи от тези в Румъния, където основно се търгуват „тежки” агнета. Според анализа му причината за задържане на низходящите тенденции е в субсидирането - само по-линия на обвързаната подкрепа може да надвиши 110 лв. на млечна овца. А проблемите с оземяването на много от овцевъдните стопанства в страната са заради прилагане на Схемата за единно плащане на площ. Изводът му е, че овцевъдството има повече специфики в сравнение с говедовъдството и за да успее трябва да се отдалечи от млечното говедовъдство чрез разработване на своя независима пазарна ниша за млечни и месни продукти.
С ползите от организирането на производителите и признаването и подпомагането на организации и групи на производители на мляко запозна овцевъдите Стела Виткова, началник на отдел “Организации на производители“ в дирекция “Пазарни мерки и организации на производители” в МЗХ. Тя припомни, че в началото на 2017 г. ще стартира приема по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г.
Ценен с информацията си главен експерт от дирекция “Пазарни мерки и организации на производители” в МЗХ, поканен от ръководството на НОА, беше и Иванка Статкова от дирекция “Пазарни мерки и организации на производители”. Нагледно и с примери от практиката на други страни членки на ЕС, тя показа възможностите за европейските схеми за качество – защитени наименования. Овцевъдите получиха информация за тяхната законодателна база и регистрастрация при съществуващата за това национална процедура.
Д-р Боряна Станимирова, главен експерт по „Зоотехнически изисквания в животновъдните ферми“ в дирекция „Животновъдство“ на МЗХ, пък отговори на актуалните въпроси за последните изменения и новости в наредбите в този важен за фермерите аспект на нейните отговорности. Полезна за аудиторията им беше и информацията, която получиха от нея, по отношение на регистрацияа по Наредба 26. Стана ясно, че с последните си изменения тя дава по-благоприятни възможности и на овцевъдите да преработват сами добитото сурово овче мляко и да предлагат директно от фермите си произведени собствени продукти от животински произход, като бяло саламурено сирене, кашкавал - традиционни и търсени от потребителите у нас автентични храни.
Втората среща семинар, организирана от НОА, съчета полезната информираност с дискусия по проблемите в производствената дейност на овцевъдите. На голяма част от въпросите си те получиха теоретични отговори от експертите. Практическите отговори на проблемите обаче са по-важни и стана ясно, че те трябва да се дадат със същинска, случваща се организираност на овцевъдите в организации и групи на производителите, с възможностите на ПРСР (2014-2020), но и с проявена воля и действия на хората в бранша. Другото са проблемите, за чийто решаване е нужно категоричното рамо на държавните институции, провеждащи земеделската политика у нас, в смисъл на работеща икономика, а не половинчати и объркани мерки. Такива се оказват на много места мерките и грижи за пасищата, така необходими за пасищно изхранване на овцете им. Овцевъдите искат мери, пасища, ливади у нас да бъдат отдавани на фермерите за техните животни, като терените им бъдат поддържани чрез изпасване от стадата, а не чрез обработка. При ситуацията от това лято, с очертаването на пасища, с цел почистване, за да се получават за тази цел субсидии, беше унищожен ланшафта и биоразнообразието на пасища, ценни за животновъдството и природата, като бяха изпепелени и хиляди декари гори. Държавни помощи, които се отпускат от МЗХ за сектора, отиват за погасяване на кредитите на овцевъдите, а не за процеса на производство във фермите, поради голямата задлъжнялост на фермери към банките и високите лихви по кредитите, алармираха също така от НОА и очакват рамо от страна на държавата за освобождаване от това бреме. Друг проблем, за който овцевъдите търсят съдействие, е необходимостта от намаляване високите цени на лекарствата, с които профилактират или поддържат здравето на своите животни. Подадена ръка за партньорство с ресорните институции и държавата, но и коректив на политиките в бранша, изискващ последователни и прозрачни действия, се оказа тази есен НОА.
Автор: Мариела Илиева
