С протести заплашват фермери от Югозападна България

Снимка:

Част от тях ще останат без европейски субсидии в животновъдството

С протести заплашват животновъди от Югозападна България. Част от тях ще останат без европейски субсидии в животновъдството. Според фермерите в сектора има огромни лобита и интереси, особено в отдаването на пасища, за които също се отпускат европейски пари, информира bTV.

В една ферма в село Крупник се отглеждат само защитени породи животни, например дългокосмести кози, които са изключително редки и ценни екземпляри. За една животинска единица фермерът получава близо 200 евро или около 70 лева на животно. Общата помощ надхвърля 100 лева и е в пъти по-голяма от тази, която се получава за останалите животни. Това е т.нар. екологично животновъдство, което изисква и много по-големи инвестиции и грижи. Тази година обаче по агроекологичната мярка към Програмата за развитие на селските райони заявления няма да се приемат и годината се счита за нулева, но за животните тя не може да е такава, оплакват се фермерите.

Богдан Христов се занимава с животновъдство повече от 30 години. Решава да отглежда защитени породи. Твърди, че най-големият проблем е с оземляването. Според фермерите в отдаването на земя има много лобита и интереси и често пасищата попадат в ръцете на крупни бизнесмени, които нямат нито едно животно. Светослав Шейнов е млад фермер и също решава да инвестира в животновъдство. Разчита на допълнителна помощ по агроекологичната мярка, но тази година ще бъде нулева и нови заявления няма да се приемат.

От аграрното ведомство обясниха, че годината е преходна и пари няма да има само за новите инвестиции. „Ще се разреши удължаване на 5-годишния ангажимент с още една година - на 6 години за всички 270 земеделски стопани, за които ангажиментът е изтекъл през тази година”, обясни експертът в МЗХ Александър Атанасов.

За стопаните като Богдан, които инвестират в защитени породи от години, все пак пари ще има. Но според животновъдите секторът загива, а фалитите са неизбежни заради липсата на ясни правила във финансирането.

От МЗХ обясниха, че агроекологични плащания ще има и биоземеделието ще бъде подпомагано и за в бъдеще, но трябва да се пази бюджет и за следващите години. От своя страна от Националната асоциация на животновъдите и земеделците „Струма” напомниха за сключено споразумение през месец ноември миналата година, в което най-общо бяха поети ангажименти за по-лесен достъп до мери и пасища, както и за увеличаване на националните доплащания в сектора. Правителството предприе законодателни промени, за да улесни животновъдите в получаване на земя, но окончателното им приемане се бави.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.