Фермерите са недоволни от мудността на властите в търсене на решение на техните проблеми
Осемдесет процента от хранителните продукти, които българинът консумира днес са вносни, припомни наскоро министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков. Положението е най-трагично по отношение на месото, където 90 процента идва от внос, често от задокеански дестинации и следователно дълбоко замразено. Изключение прави донякъде само пилешкото месо. Най-сигурният начин да се наслади човек на прясно агнешко, телешко или свинско е да има баба на село, която до отглежда такива животни за нуждите на семейството.
Защо бе докарано до срив българското животновъдство?
Причините са комплексни, но най-съществената е тази, че то бе лишено от субсидии, както местни, така и идващи от ОСП на ЕС. Не притежавайки земи, фермерите, отглеждащи животни у нас, нямаха достъп до субсидиите за единица площ, които са основно перо в политиката на ЕС за подпомагане на земеделието. А получаваните от ЕС помощи за глава отглеждан добитък са неколкократно по-малки от тези на животновъдите от „старите” страни в ЕС. И браншът страда от хронична липса на капитал, която почти го е задушила.
"Как да бъдем конкурентни, когато мой колега от съседна Гърция получава 40 евро за една отглеждана овца, а аз – половината на тази сума" – казва Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите. Поради всички тези и други причини седем организации от бранша в България се готвят за национален протест, ако не се намери решение за оцеляване на животновъдството.
След консултация с финансови експерти фермерите предлагат на правителството схема за изход от ситуацията със силната им задлъжнялост.
На този етап имаме голям проблем с кредитите за изхранване на животните, които натрупахме в годините назад – поясни за Радио България г-н Синапов. – Мисля, че още от 2008 г. имаме едни кредити, който ни бяха дадени за спасяване на българското животновъдство. Върху тях постоянно трупаме лихви, които се превръщат в огромна тежест за целия бранш. Предложихме на правителството формула, по която тези кредити да отпаднат и това е основното ни искане.
Става дума за ваучерна схема, според която за всяко гледано животно стопаните да получат по 1000 евро дългосрочен заем с 3 процента лихва и отложен за след пет години старт на погасяване на сумата.
Второто им важно искане е с предимство и без търг да им се дават за ползване общинските пасища и мери. Категорично заявихме, че пасищата и мерите оттук нататък трябва да се отдават само на хора, които имат пасищни животни. Ние твърдим, че отдавайки пасища и мери на хора, които нямат пасищни животни, а получават европейски субсидии за тези земи, си е просто кражба или най-малкото пилеене на европейски пари, заяви председателят на Националната асоциация на животновъдите.
Бойко Синапов нарича „пълен куриоз” досегашната практика общински мери и пасища да се дават след търг на хора с добри финансови възможности, но нямащи нищо общо с пашата. От една страна, те получават европейски субсидии за тези земи, а от друга животновъдите плащат наем, за да пуснат животните да пасат в тези общински земи. Обществената полза от това тази порочна практика е повече от съмнителна.
Животновъдите са недоволни от мудността на властите в търсене на решение на техните проблеми. Един от конкретните примери е подписаното междуправителствено споразумение с Катар за отпускане на страната на заем за животинска продукция, която да се изнася в арабската страна.
Катарското правителство е вложило 50 млн. долара в нашата Банка за развитие като депозит, срещу който искат продукция. Нашата идея е тези средства да влязат незабавно при нас, фермерите, под формата на субсидиране. А след това тези средства да връщаме на катарското правителство, като ги покриваме с продукция. Това е добре и за нас, животновъдите, и за нашата държава. Но вече почти година няма никакво развитие по въпроса.
Животновъдите са изпратили до правителството още четири свои искания и очакват бърза реакция. „Ако управляващите продължават да протакат и да не предприемат нищо за решаване на нашите наболели проблеми, нямаме друг изход освен да търсим правата си чрез протести”, изрази позицията на бранша Бойко Синапов.
