Симеон Присадашки: Българските млекопреработватели са достойни конкуренти на колегите си в Европа

Снимка:

Проект по мярка 123 от ПРСР допринася за модернизацията на мандра „Жоси“

Производството на качествени млечни продукти у нас отдавна е факт. Поредното доказателство за това намираме в мандра „Жоси“ ООД в силистренското село Чернолик. Попадаме в модерно оборудвана ферма със строги изисквания за хигиена и правила на производство. Но това съвсем не е всичко.

Мандра „Жоси“ съществува от 1995 година. В нея се произвеждат над 50 продукта в три основни направления: бели саламурени сирена, жълти сирена и деликатесни /топени, пушени, моцарела/. Още от 2004 г. фирмата има разрешение за износ в Европа и света, тъй като отговаря на всички европейски изисквания. Това става с помощта на два проекта по програма САПАРД. Впоследствие реализиран бизнес-план по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от ПРСР допълва европейския и модерен облик на предприятието.

Модернизация – проектът по мярка 123 от ПРСР

„Нашият проект беше в сферата на екологичните норми – ултрафилтрация и обратна осмоза на суроватката. Това е най-големия проблем на работещите млекопреработвателни предприятия в България – оползотворяването на отпадните продукти. Проектът беше много амбициозен за времето преди три години, когато го започнахме. Тогава обаче по стечение на обстоятелствата беше забавен“, разказва Симеон Присадашки, управител на дружеството.

След като проектът е подаден във фонд „Земеделие“ през 2009 г., следва дълго чакане. В мандрата обаче започва изпълнението на бизнес-плана, защото „в съзнанието ни това беше проект, който така или иначе трябва да се направи“, обобщи още г-н Присадашки. Така в името на успешното развитие на предприятието започват нововъведенията още преди одобрението на фонд „Земеделие“. И тук идва изненадата – след година и половина, т.е. след реализацията на бизнес-плана, мандра „Жоси“ получава одобрение на своя проект на стойност 1,5 млн. лева. През юни 2011 г. е изплатена субсидията в размер на 400 хил. лева. Сумата е по-малка от планираните 60%, тъй като заради забавянето в проекта са заложени леки изменения.

Новите инсталации

В мандрата е изграден нов цех с оборудване за преработка на суроватка, разказва още Симеон Присадашки. Новите швейцарски инсталации за ултрафилтрация и обратна осмоза на суроватката представляват общ модул с две отделни секции. Това е и най-скъпата част от инвестицията, подчертава управителят на фирмата. „Това е може би една от първите цялостни системи, внедрени в млекопреработването у нас. Досега имаше само едното стъпало – или ултрафилтрацията, или обратната осмоза. Като съвместна система бяхме първите в България“, продължава с разказа си Симеон Присадашки.

Първото стъпало от новата инсталация е ултрафилтрация за извличане на всички протеини от суроватката. Това е качествен млечен продукт. Второто стъпало на системата е обратна осмоза – това е разграждане на лактозата. Получава се лактозен концентрат, който на този етап фирмата използва в животновъдството.

Също в Силистренска област собствениците на мандрата са изградили и животновъдна ферма. От нея се доставят 10% от необходимото мляко за производствения процес. Останалото количество суровина се закупува от региона средно на 62 ст. за литър. „С въвеждането на тези инсталации ние решаваме проблема със суроватката като отпаден продукт в България. Това е големият проблем на предприятията – как тази суроватка да бъде рециклирана и оползотворена. Изгради се цялостен цех за работата на тези инсталации – производство на извара, линия за производство на моцарела. Цехът е 1600 кв.м. на две нива, с хладилни съоръжения, рампи за товарене“ – така управителят разясни накратко организацията на производството в мандрата, докато с гордост ни показваше новите съоръжения в действие. Първият акцент беше поставен върху процеса на осметаняване на мазнините – центрофуги за осметаняване. Вторият – върху ултрафилтрацията, т.е. извличане на протеина от суроватката. Следващият процес е обратна осмоза – разделяне на лактоза и вода. Идва ред на добиване на извара от млечния концентрат на извара. Тя се използва в две направления – за производство на топени сирена и директно за търговската мрежа.

„Това са машините и съоръженията по проекта по мярка 123 – производство на сметана, ултрафилтрация и обратна осмоза и добиване на извара. И разбира се, цехът“, обобщава в края на обиколката ни управителят. И допълва, че ефектът от реализирането на този бизнес-план и инсталирането на нововъведенията е не само икономически, но и екологичен.

Ефектът

Продуктите на мандрата се изнасят в страни като Румъния, Германия, Великобритания, Испания. По-малки количества отиват в Хърватия, Сърбия и арабските държави. Общо 35% от производството в „Жоси“ ООД се реализира на външния пазар. Останалите 65% се предлагат на потребителя в големите търговски вериги у нас. Икономическият ефект от инвестициите се измерва с нарастване в пъти на производството на извара в сравнение с предишните методите. Към това се прибавя и добиването на сметана, влагана като суровина в продуктите. В бизнес-плана изплащането на инвестицията от 1,5 млн. лева е разчетено за 6 години. По думите на управителя Симеон Присадашки това ще стане много по-бързо – за 3 години и половина.

Успешното прилагане на европейски проекти зависи и от по-малкото бюрокрация и желанието да се помогне на фермерите, смята още той. Затова не крие и положителната си оценка за работата на фонд Земеделие“. По думите му от 1 година във фонд Земеделие се работи за разрешаване на проблемите. „Фондът беше една от най-бюрократичните структури у нас и въпреки това ние имахме добри резултати. Нямаме проект, който да сме го почнали и да е бил прекъснат или да не е изплатен заради това, че не сме изпълнили изискванията. Имахме обаче забавяне – с година, година и половина“.

Нови амбиции

Управителят на мандрата разкрива и новите си планове. Предприятието вече е започнало първите стъпки към реализирането на един амбициозен проект, отново по мярка 123 от ПРСР. Това е инсталация за производство на биогаз, за която са необходими 1,2 млн. евро.

„Искаме в момента да направим пречиствателна станция за отпадните води и да получим биогаз за енергия за собствени нужди. На нас ни е необходима парова енергия. Има шансове за реализация, но проектът е с много иновации и е твърде скъп“, обобщава Присадашки. Той проучва предприятията във Франция, в които има изградени такива инсталации. Разчетите като инвестиция показват, че в рамките на пет-шест години при съфинансиране проектът ще се изплати и мандрата ще има независим енергиен източник за производството. За бранша това е сериозно перо – между 30 и 50 000 лева месечно разходи за енергия. Изграждането на новото съоръжение за биогаз ще спести огромно разходно перо в бюджета на мандрата.

Българските млекопреработватели смело могат да се мерят с европейските си колеги. „Особено в областта на производство на бяло овче и краве сирене, ние нямаме конкуренция“, смята Присадашки. Проблемът при нас е в наличието на достатъчно като количество и качество мляко. 265 са предприятията в сферата на млекопроизводството. Мандра „Жоси“ е с капацитет до 60 тона и е в графата на средните млекопреработвателни предприятия. Докато обикаляме мандрата с управителя на фирмата, пред нас периодично пристигат на рампата за разтоварване колите с изкупеното от региона мляко. И така процесът започва отначало – приемането на суровината, лабораторните анализи и насочването й към отделните производства...

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.