130-годишна селска къща е превърната в малка семейна ферма.
"В бизнеса няма прошка, трябва да си бърз във вземането на решения, да не се колебаеш и да си готов на жертви, в противен случай конкуренцията ще те убие. Няма значение с какво се занимаваш дали с компютри или със селско стопанство", разказва софиянката Дора Златева, която след пенсионирането си решава да се захване с частен бизнес. Идеята да отглежда охлюви й идва, след като заедно с роднини купува стара селска къща в околностите на Велико Търново. Когато вижда имота за пръв път е възхитена от природата в района и от огромната овощна градина в задния двор. Още от самото начало, когато тръгвала от столицата за Велико Търново, Дора обмисляла как да продължи живота си след пенсионирането. Като вижда обширната поляна в двора на новата си къща, покрита с пъстри сенки, се сеща, че е чувала от познати в чужбина, че тези условия са подходящи за отглеждането на охлюви.
Така 130-годишната селска къща става постепенно малка семейна ферма. Тя е разположена достатъчно далеч от града, за да не пречат вредните газове от автомобилите на охлювите, но е и достатъчно близо, за да може почти ежедневно да се пътува до Велико Търново, за да се уреждат множеството проблеми от административен характер.
Началото никак не е лесно, но надделява желанието да се направи нещо ново и да се разработи печеливш бизнес, който освен пари да носи и удоволствие от свършената работа. Първите си стъпки в непозната територия Дора прави преди две години. Учудването й било най-голямо, когато се оказало, че у нас почти няма литература за начина на отглеждане и грижи за охлювите. Решава да си помогне чрез интернет, но и там не открива нужната информация. На българския пазар тя открила една единствена книга за охлювите на Георги Георгиев, научен сътрудник в БАН, но в нея не пишело как да се създадат условия за сън на животинките през зимата. За пазар никъде не ставало въпрос, но въпреки неизвестността Дора вече била решена да рискува. Наложило се да търси литература от роднини в Сърбия. В западната ни съседка предприемачите открили дори кратко филмче на видео касета с подробности за отглеждането на охлюви.
Като за начало Златева пресметнала, че ще й трябват около 5-6 хил. лв., за да се закупи началното количество охлюви и материали за изграждането на клетките, в които ще ги отглеждат. Парите тя набавила чрез кредит от наша банка. На помощ се притекъл зетят, който бил по-вещ във финансовите операции, а и той е нещо като мозъка на бизнеса и давал все нови идеи. Дора вече вижда мечтата си наполовина реализирана. С получените от банката пари тя успяла да изгради 6 клетки за размножаване на животинките, разположени на 2 декара площ. Всяка една от клетките е с размери 10 на 30 метра. За ограда е използвала най-ситната телена мрежа, която отгоре завършва с обратен кльон, за да не бягат охлювите навън.
В началото на кариерата си като фермер Дора предизвикала интереса на съседите си със странното оформяне на клетките. До този момент те не били виждали подобен начин за разделяне на овощна градина. Клетките за развъждане на охлювите трябвало да са разположат на сенчесто място. Живеещите в околността не вярвали, че тя ще успее да събере охлювите на едно място, да ги накара да се хранят и да се размножават. През първите няколко месеца хората само надничали през оградата, за да видят има ли вътре животинки или не. После се престрашили и започнали да разпитват стопанката как ги отглежда и с какво ги храни. Сега вече много хора ходят при нея, за да си купят охлюви, някои дори ги вземали за лекарство.
Охлювите обичат не каква да е зелена трева, а точно определен вид, разказва на всички, които се интересуват Дора. Най-много си падат по марули, зеле и други свежи листа. Похапват нощно време, а през деня са крият под листата в очакване на лекото захлаждане привечер. За да се развиват нормално и да растат, охлювите се нуждаят от достатъчно влага. За това обаче е нужно по-голямо капиталовложение във фермата. Трябвало да се закупят достатъчно маркучи и оросяваща техника, за да се достави необходимата влага. Освен от влагата охлювите се нуждаят от грижи и от чистота - не само за тях, но и за местата около животинките.
По принцип охлювите не боледуват, но имат доста врагове сред насекомите. Най-много ги морят светулките. За да открие това на стопанката й било нужно доста време. В началото забелязала малки петънца по тялото на охлювите, които по-късно се превръщали в язви и животинките умирали. Най-малко се съмнявала в светулките, които вечер нападали на рояци клетките. Никъде в литературата не се споменавало, че това са едни от враговете на охлювите. След продължителни наблюдения фермерката открила, че светулките буквално пият от кръвта на охлювите. И досега тя не е открила начин да се пребори със светулките. Разчита на късмет. За да е качествена продукцията, Дора не може да си позволи да използва пестициди. Те биха убили охлювите само за няколко дни. Дори не може да се използват препарати и за овошките, защото и те ще навредят на пълзящите и ще ги унищожат.
Охлювите са размножават като снасят яйце в малки дупки в земята. Това се случва през април, след като те се събудят от зимен сън и излязат на повърхността. Всеки охлюв снася около 50 яйца и от тях след 15-20 дни се излюпват малките. За да станат готови за продан, охлювите трябва да пораснат до определен размер - около 28 мм на черупката. Ако са под тази мярка, остават в клетката, за да пораснат./biznes-vesti.net
