Най-добрият гарант за доходите на земеделските производители е ефективното управление на собствените им ресурси
Намалява броят на стопанствата в агросектора, спада броят на заетите в него, ниска е и брутната добавена стойност – това са основните изводи от доклад на Института за пазарна икономика. В проучването е изледван периодът от 2007-ма до 2014-та година, съобщава телевизия АгроТВ.
През 7-те години от членството на България в Европейския съюз страната ни е ползвала подкрепа за земеделието от 6,9 милиарда европейски и национални пари. Характерът на подпомагането, а именно - на единица площ, стимулира развитието на сектори с ниски производствени разходи на декар, което доведе до значително преструктуриране на отрасъла. Анализът сочи, че въпреки субсидиите, брутната добавена стойност спада след 2008 г. и достига нива, които са с една четвърт по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Същевременно отрасълът ползва близо половината от площта на страната, 19% от всички заети в икономиката и създава едва 2% от инвестициите. Делът на земеделието в създадената брутна добавена стойност в икономиката спада под 5% в периода след 2008 г. при 6-8 на сто в периода 2003-2005 г. Страната разполага с 3% от обработваемата земя в Евросъюза, но произвежда едва 0,8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на Общността. По производителност на една годишна работна единица България се нарежда на 25-о място, след нея са единствено Румъния и Латвия.
Докладът отчита още сериозни проблеми – голямата бюрокрация.
Според Вълканов, прехвърляне на средства от Първи стълб - директни плащания, към Втори стълб – Програмата за селата, дава добра възможност за насочването на повече ресурс към мерки и цели, свързани с повишаване на производствените възможности. Най-добрият гарант за доходите на земеделските производители е ефективното управление на собствените им ресурси, а не директната финансова подкрепа, която ги прави зависими и слабо продуктивни.
