1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Светлина в тунела за родната хранително-вкусова индустрия

Светлина в тунела за родната хранително-вкусова индустрия

Снимка:

Само свежи инвестиции могат да върнат доверието на потребителите – шанс за това дава мярка 123 от ПРСР

Последните години масово ни заливат реклами на български хранителни продукти, в които основен лайтмотив е носталгията по „онези времена”, когато кренвиршите например, бяха от месо. Че това е по-скоро рекламен трик – е отделна тема. Просто човек с времето забравя някои неща и единствено му остават сантименталните спомени от отдавна отминали години. А и вина до голяма степен има и продукцията, с която родната хранително-вкусова индустрия ни залива последните две десетилетия. Колбаси с преобладаваща съставка соев протеин, млечни продукти с растителни мазнини, хляб от фуражна пшеница... Всъщност, тук причините не са само в производителите – от една страна, особено в зората на демокрацията, мнозина наистина се опитваха да ловят риба в мътни води; от друга, обаче, и ниският жизнен стандарт на повечето българи и слабата покупателна способност също са определящи – за да може да се купуват продуктите, трябва да са евтини, а за да са евтини, производителите се принуждават да им свалят себестойността, като заместват оригиналните съставки с други. Да не забравяме и липсата на достатъчно инвестиции в бранша. При всичко това, много вносни продукти  започнаха да конкурират българските – най-вече с по-доброто съотношение цена/качество.

Къде е изходът? На всеки е ясно, че ключът е в средствата, които да дръпнат родната индустрия напред. Затова на въпроса от миналата седмица в традиционната ни анкета – „Как може родната хранителна индустрия да стане конкурентоспособна на вноса?” над две трети (69 на сто) от гласувалите са избрали варианта „Като се стимулират българските производители”. Дотук – нищо ново под слънцето. Ясно като бял ден. Но откъде може да дойде този стимул? Точно тук българските производители имат шанса да се възползват от членството на страната ни в Евросъюза. По предварителни данни на Министерството на земеделието и храните, около 550 предприятия от хранително-вкусовия бранш у нас ще могат да се възползват от средствата, осигурени по мярка 123 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за да се модернизират и да предложат качествени продукти на пазара. Средствата не са никак малко – над 242 млн. евро! Те могат да бъдат използвани за внедряване на нови продукти, процеси и технологии, за дейности, свързани с опазването на околната среда и за дейности, насочени към проследяемост на продуктите и храните. Така чрез субсидиите по тази мярка предприятията могат да повишат своята конкурентоспособност, да спазват определени стандарти и да подобрят икономическата си ефективност.

Да, но само инвестициите не са достатъчни. Трябва и контрол. При това – както на българските, така и на вносните продукти. На това са акцентирали останалите 31 на сто от гласувалите. Защото в противен случай се получава дъмпинг, нелоялна конкуренция, двоен стандарт. И тук хубавото е, че Агенцията за безопасност на храните наистина си върши работата както трябва. А за третия отговор – чрез засилена рекламна кампания, нито един от участвали не е дал гласа си. И логично – особено като се има предвид колко мнителен е нашенският потребител и принципа му „добрата стока не се нуждае от реклама”, очевидно е, че точно рекламата няма да свърши никаква работа, ако българинът не се убеди, че когато купува български продукт, той не е действително качествен.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.