Цената вече не е единственият или основен параметър, определящ интереса на потребителите към свинското месо
Цената вече не е единственият или основен параметър, определящ интереса на потребителите към свинското месо. През последните години освен към качеството, безопасността на продукцията и хуманното отношение към животните, повишено внимание придобива и въпросът за влиянието на производството и другите участници във веригата на свиневъдната индустрия при изменението на климата. Разбира се, това не е случайно, защото като източници на парникови газове се обсъждат и приемат и други източници, а не само изкопаемите горива (нефт, въглища и др). Понастоящем се привеждат данни, от които се вижда, че около 25% от човешкото въздействие върху глобалното затопляне е свързано с производството и консумацията на храни и че вследствие на икономическите дейности само при производството на месото и млечните продукти в страните от Европейския съюз се формират около 14% от парниковите газове.
Днес човекът от индустриалния свят консумира по 78,9 кг месо/годишно, докато в развиващите се страни това количество е 32,3 кг. През 2011 г. световното производство на месо достигна 297 млн. тона и се очаква през 2050 г. то да се удвои. Делът на свинското месо от общо произвежданото в световен мащаб е около 38% (около 111 млн. т.), като 86% от него е съсредоточено в 20 страни (табл. 1). Налице е тенденция за увеличаване на производството, което за страните от ЕС около 1,6% годишно (табл. 2).
Таблица 1. Най-големи производители на свинско месо, хил. тона
|
|
Страни |
2010 |
2011 |
|
1 |
Китай |
51 070 |
49 500 |
|
2 |
САЩ |
10186 |
10 332 |
|
3 |
Германия |
5 443 |
5 563 |
|
4 |
Испания |
3 368 |
3 479 |
|
5 |
Бразилия |
3 195 |
3 227 |
|
6 |
Франция |
2 010 |
1 998 |
|
7 |
Рисия |
1 920 |
1 995 |
|
8 |
Виетнам |
1 930 |
1 960 |
|
9 |
Полша |
1 741 |
1 818 |
|
10 |
Канада |
1 772 |
1 770 |
|
11 |
Дания |
1 666 |
1 718 |
|
12 |
Италия |
1 632 |
1 570 |
|
13 |
Холандия |
1 288 |
1 347 |
|
14 |
Япония |
1 292 |
1 267 |
|
15 |
Филипините |
1 255 |
1 260 |
|
16 |
Мексико |
1 165 |
1 182 |
|
17 |
Белгия |
1 123 |
1 108 |
|
17 |
Тайван |
8 45 |
8 40 |
|
19 |
Корея |
1 110 |
8 37 |
|
20 |
Великобритания |
7 74 |
8 06 |
Таблица 2. Производство на свинско месо в ЕС, тона
|
|
2010 |
2011 |
Промяна, тона |
Промяна, % |
|
EС-27 |
22 010 778 |
22 353 592 |
+342 814 |
+1.6 |
|
Белгия |
1 123 769 |
1 108 255 |
-15 514 |
-1.4 |
|
България |
37 346 |
48 222 |
+10 876 |
+29.1 |
|
Чехия |
275 905 |
262 944 |
-12 961 |
-4.7 |
|
Дания |
1 666 300 |
1 718 400 |
+52 100 |
+3.1 |
|
Германия |
5 443 166 |
5 563 640 |
+120 474 |
+2.2 |
|
Естония |
31 930 |
30 961 |
-969 |
-3.0 |
|
Ирландия |
214 129 |
233 714 |
+19 585 |
+9.1 |
|
Гърция |
113 717 |
115 121 |
+1 404 |
+1.2 |
|
Испания |
3 368 921 |
3 479 470 |
+110 549 |
+3.3 |
|
Франция |
2 010 326 |
1 998 317 |
-12 009 |
-0.6 |
|
Италия |
1 632 715 |
1 570 225 |
-62 490 |
-3.8 |
|
Ккипър |
57 059 |
55 213 |
-1 846 |
-3.2 |
|
Латвия |
23 327 |
23 451 |
+124 |
+0.5 |
|
Литва |
54 814 |
58 856 |
+4 042 |
+7.4 |
|
Люксембург |
9 509 |
9 504 |
-5 |
-0.1 |
|
Унгария |
416 146 |
387 304 |
-28 842 |
-6.9 |
|
Малта |
6 960 |
7 262 |
+302 |
+4.3 |
|
Холандия |
1 288 274 |
1 347 165 |
+58 891 |
+4.6 |
|
Австрия |
542 131 |
543 771 |
+1 640 |
+0.3 |
|
Полша |
1 741 425 |
1 818 778 |
+77 353 |
+4.4 |
|
Португалия |
384 201 |
383 750 |
-451 |
-0.1 |
|
Румъния |
234 195 |
253 546 |
+19 351 |
+8.3 |
|
Словения |
24 902 |
22 954 |
-1 948 |
-7.8 |
|
Словакия |
68 599 |
56 908 |
-11 691 |
-17.0 |
|
Финландия |
203 068 |
201 755 |
-1 313 |
-0.6 |
|
Швеция |
263 478 |
256 085 |
-7 393 |
-2.8 |
|
Великобритания |
774 466 |
806 021 |
+31 555 |
+4.1 |
Прогнозните показатели за основните видове месо за период от 40 години показват, че през 2050 г. производството и потреблението на говеждо месо може да се увеличи с 60%, на свинско със 77%, а на птиче 2,15 пъти (табл. 3). Следователно, логично е да се очаква, че производството на месо ще се осъществява в условия на значително повишаване на натиска върху природните ресурси. В тази връзка може да припомним, че по-голяма част от произведеното зърно се използва за храна на животните и че скокът на цените на зърното в голяма степен ще се дължи и на нарастващото търсене на различни видове меса.
Таблица 3. Световно производство и потребление на месо, хил.т.
|
Показатели |
2010 |
2020 |
2030 |
2050 |
|
Свинско -производство -потребление |
106 428 106 050 |
123 557 123 208 |
142 243 141 864 |
179 637 179 241 |
|
Говеждо -производство -потребление |
66 874 66 313 |
76 222 75 685 |
85 948 85 420 |
105620 105110 |
|
Птиче -производство -потребление |
100 164 100 101 |
125879 125 802 |
151 238 151 153 |
201 851 201 749 |
През последните години не са малко призивите за намаляване на консумацията на месо с цел борба с настъпващите промени в климата в световен мащаб. В доклад (2006 г.) на ООН по прехрана и земеделие (FAO) се прави изводът, че световното животновъдство генерира около 18% от емисиите на парниковите газове на планетата, докато автомобилите и самолетите формират 13% от количествата им. Привеждат се данни, че торовата маса от животнодъдството генерира парникови газове като азотен окис и метан, които са съответно с 296 и 23 пъти по-затоплящ ефект, отколкото въглеродния диоксид (СО2). Интересно е да се подчертае, че според някои учени по-голяма част от приноса на животновъдството за глобалното затопляне е следствие на обезлесяването, което се дължи на изсичане на големи горски масиви с цел формиране на пасища и земеделски площи, които да се използват за производство фуражи.
Други автори (R.Goodland и J. Anhang от World Watch Institute) в отговор на доклада на ФАО: „Дългата сянка на животновъдството, екологични проблеми и възможности”, обаче считат, че жизненият цикъл на животните и веригата при производство на месо са значително подценени като източници на парникови газове и фактически те представляват най-малко половината от всички парникови газове, причинени от човека. Те подлагат на остра критика твърдението, че 18% от годишните световни емисии на парникови газове се дължат на говеда, биволи, овце, кози, камили, свине и птици и привеждат данни, че тази дял е най-малко 51%.
Ако приведените аргументи наистина са верни, то това предполага, че преосмислянето и анализирането на въпроса за производство на храни от животински произход е една целесъобразна и добра стратегия за борба с климатичните промени. Този подход според някои изследователи би могъл да има и много по-бърз ефект върху емисиите на парникови газове, отколкото действията, които водят до замяна на изкопаемите горива с възстановяеми енергийни източници.
Това, разбира се, е твърде силно и стряскащо твърдение и са необходими неопровержими доказателства, така че трябва внимателно да се проучат преките и непреки източници на емисии на парникови газове от животновъдството. Някои от тях са очевидни, но подценявани, други са просто пренебрегвани, а трети са причислявани или отнасяни към други сектори или отрасли. Следователно, в анализите обезателно трябва да се имат предвид следните основни моменти:
- Флуоровъглеродите, необходими за охлаждане на животинските продукти, които имат потенциал за глобално затопляне до няколко хиляди пъти по-високи от тази на СО2.
- Преработката на продукцията (готвенето), което води до по-високи температури за по-дълги периоди от време. За развиващите се страни това е свързано с употреба на големи количества дървени въглища, което намалява усвояването на въглерод от растителността.
- Производство, разпространение и обезвреждане на странични отпадъци от животновъдството като кожи, пера, кости, трупове и др.
- Производство, разпространение, рециклиране и изхвърляне на опаковки за животински продукти.
- Лечението на заразни заболявания (чума, грип) и хронични дегенеративни заболявания (исхемична болест на сърцето, диабет, хипертония) и обхваща изграждане и експлоатация на фармацевтични и медицински индустрии.
Много учени подчертават, че съвременното селско стопанство трябва да играе двойна роля – от една страна, да обезпечава населението с продукти, а от друга – да съдейства за снижаване на парниковите газове. Следователно, селското стопанство може да внесе своята лепта в борбата с това явление на съвременната цивилизация и е възможно да се очаква, че около 70% от теоретично възможното намаление може да се достигне от развиващите се страни в света. За сметка на какво е възможно селското стопанство да съдейства за намаляване на вредните емисии? Обобщеният анализ показва, че това е възможно при:
- Подобряване на техниката на обработка на почвата.
- Опазване на ливадите и пасищата.
- Възстановяване на органичните вещества в амортизираните почви.
- Оценка на екологичния профил при производството на селскостопанска продукция.
Анализът показва, че системите на производството, начините на преработка и консумацията на свинско месо и на продукти от него са сред определящите фактори за общото въздействие върху околната среда и проучванията на всички специфични особености, предпоставки и решения в свиневъдната индустрия в тази насока са задължителни. Дискусиите, провеждани днес по проблемите за климатичните проблеми, са свързани основно с откриване на главните причини предразполагащи развитието и задълбочаването на проблема. Същественото за животновъдството е, че внасянето на органична материя в почвата, в частност въглеродните и азотните производни е свързано с отделянето на т.нар. „парникови газове” и всичко свързано с производството на селскостопанска (растителна или животинска) продукция е източник на своеобразно замърсяване за околната среда.
Следователно, извършването на оценка на екологичния профил на свинското месо и продукти от него включва идентификацията на това коя част от хранителната верига е с най-голямо и силно въздействие върху параметрите на околната среда и при какви обстоятелства се проявява съответният ефект? Логично в случая е да се разгледат няколко важни компонента:
1. Транспорт и механизация на процесите.
- Селскостопански дейности (оран, сеитба, наторяване, прибиране и др.), транспортиране на материали и суровини, производство и дистрибуция на готовия продукт до крайния потребител (фиг. 1). Данните показват, че във връзка с производството на 1 кг свинско месо се получава 3,2-3,6 кг въглероден диоксид (СО2).
- Преработка и съхранение на селскостопанската продукция.
Фигура 1. Емисии от СО2 (кг) при производство на 1 кг свинско месо.
· Използваните гориво-смазочните материали (бензин, масла и др.).
1. Производство на животинска продукция.
Проучванията показват, че животновъдният бизнес е сред секторите, използващи огромни водни ресурси и допринасящ за замърсяване на водите, еутрофикация и дегенерация на почвата. Направеното от нас проучване установи, че селското стопанство е основният консуматор на вода на планетата (фиг. 2), а за производството на 1 тон свинско месо се изразходват невероятните от 4600 до 5906 m3 вода (табл. 4). Основните замърсяващи агенти са животински отпадъци (торова маса), антибиотици и хормони, химикали от цеховете за щавене на кожи, изкуствени торове и пестициди, използвани за пръскане на земеделски култури за производство на фуражи.
Фигура 2. Използване на вода по сектори
Таблица 4. Потребност на вода, m3/тон
|
Продукт |
Hoekstra & Hung, 2003 * |
Chapagain & Hoekstra, 2003 * |
Zimmer & Renault, 2003 ** |
Oki et al., 2003 *** |
|
Пшеница |
1150 |
- |
1160 |
2000 |
|
Ориз |
2656 |
- |
1400 |
3600 |
|
Царевица |
450 |
- |
710 |
1900 |
|
Картофи |
160 |
- |
105 |
- |
|
Соя |
2300 |
- |
2750 |
2500 |
|
Говеждо месо |
- |
15977 |
13500 |
20700 |
|
Свинско месо |
- |
5906 |
4600 |
5900 |
|
Птиче месо |
- |
2828 |
4100 |
4500 |
|
Яйца |
- |
4657 |
2700 |
3200 |
|
Мляко |
- |
865 |
790 |
560 |
|
Сирене |
- |
5288 |
- |
- |
* Средно за света,
** Средно за Калифорния, САЩ
*** Средно за Япония
В таблица 5 са представени резултатите от особеностите при производството на 1 тон различни видове месо (кланично тегло), 10 тона мляко и 20 000 броя яйца. Установява се, че при свинското месо се използва определено по-малко енергия, отколкото при говеждото и овчето месо. Анализирайки данните, е необходимо да подчертаем, че отделените емисии на вредни газове са свързани главно с директната консумация на различни енергийни източници. Към тях задължително обаче трябва да се прибавят и газовете, отделени от животните, свързани с техните физиологични нужди, които основно са свързани с дишането (СО2), храносмилането (СН4) и на газове, отделяни чрез торовата маса (урината и фукалите им).
Таблица 5. Особености при производство на животинска продукция.
|
Показатели
|
Говеждо месо |
Свинско месо |
Птиче месо |
Овче месо |
Яйца |
Мляко |
|
Енергия, МJ |
27 000 |
23 000 |
15 000 |
26 000 |
14 000 |
26 000 |
|
GPW, тона СО2 |
15 |
4.9 |
3.6 |
17 |
3.8 |
11 |
|
EP, кг РО4 |
101 |
32 |
26 |
153 |
26 |
45 |
|
AP, кг SО2 |
162 |
83 |
61 |
130 |
70 |
94 |
|
Пестициди, дози, hа |
1.3 |
1.8 |
1.5 |
0.9 |
1.3 |
0.8 |
|
ARU,кг |
34 |
41 |
28 |
29 |
36 |
31 |
|
Отделени азотни емисии, кг |
|
|
|
|
|
|
|
NO3-N |
160 |
33 |
30 |
290 |
26 |
62 |
|
NH3-N |
73 |
32 |
23 |
51 |
28 |
38 |
|
N2O-N |
12 |
2.2 |
3.4 |
13 |
3.6 |
6.6 |
За разлика от индустриалните и урбанистични замърсявания, където основен продукт е СО2, то селскостопанското производство е доминирано от NO2 газове. Така например, 80% от NO2 газовете идват от усиленото азотно наторяване при производство на пшеницата и царевицата, които са основните култури при храненето на свинете. От различните животновъдни производства птицевъдството заема водещо място за екологично чисто производство, следвано от свиневъдството, а на последно място са млечното и месодайно говедовъдство, като основна част (65-70%) от NO2 газовете се формират при свободно пасищното отглеждане на преживните животни.
Птицевъдството и свиневъдството използват храни за животните, които се характеризират с високо съдържание на суров протеин (СП). Около 30-50% от него обаче се изхвърля (отделя) неизползван от животните чрез фекалната им маса. В резултат на това се препоръчва тези производства да бъдат свързани с отглеждането на различни земеделски култури (царевица, ечемик, пшеница, тревни смески и др.), използващи този излишък от азотни вещества.
В сравнение с други дейности (яйца, мляко и др.) при производството на свинско месо са налице малки различия в замърсяванията на въздуха при индустриалното и свободното отглеждане на животните (табл. 6). Единствената съществена разлика е, че при свободно отглеждане на свинете се използва около 2 пъти повече земя за получаването на единица продукция.
Таблица 6. Особености при различни системи на производство (1 т. св. месо).
|
Показатели: |
Индустриално |
Свободно |
|
Енергия, МJ |
23 000 |
15 000 |
|
GPW, тона СО2 |
4 900 |
3 800 |
|
EP, кг РО4 |
32 |
35 |
|
AP, кг SО2 |
83 |
74 |
|
Пестициди, дози, hа |
1.8 |
0 |
|
ARU,кг |
41 |
32 |
|
Използвана земя, ha |
0.66 |
1.21 |
|
Отделени азотни емисии, кг |
|
|
|
NO3-N |
30 |
46 |
|
NH3-N |
32 |
29 |
|
N2O-N |
2.2 |
2.7 |
При проследяване процеса на производство на месни продукти (колбаси), като заключителна част от веригата: производство на фуражи, отглеждане на свине, клане, преработка, дистрибуция и търговия на продукта (фиг. 3), се установява, че за 1 кг продукт се формират 5,3-5,7 кг СО2, еутрофикацията е 268-338 г и се използват изкопаеми енергийни ресурси в размер на 29.8-30.8 МJ. Окисляването и еутрофикацията са свързани най-вече с процесите на отглеждане на свинете, а преработката на свинското месо в различни месни продукти е с най-голям принос в използването на енергийните ресурси и формира потенциала за глобалното затопляне. Клането на животните е с незначително въздействие върху отделните компоненти. Анализът на данните показва, че целенасоченият мениджмънт на торовата маса от свинефермите предлага на производителите най-голямата възможност за намаляване на емисиите на парниковите газове. При фокусиране на вниманието върху емисиите на азотните оксиди преоритетите попадат върху: съхранението на торовата маса, методи и начини на приложението и в земеделието и преработка и дистрибуция на продукцията от свиневъдството.
Отстоявано становище:
Свиневъдството е едно от най-ефективните производства на животински протеин и същевременно има минимален принос към проблемите, свързани с изменението на климата. Развитието на отрасъла през следващите десетилетия ще е съпроводено с работа и под влиянието на 3 основни стратегии:
- Екологосъобразно производство, което се изразява в минимизиране на факторите, оказващи влияние на промяна в климата, вкисляване на почвите, еутрофикацията и др.
- Хуманно отношение към животните по време на отглеждане, транспорт и клане.
- Производство и предлагане на качествена и безопасна свиневъдна продукция с ниска себестойност.
Фигура 3. Свиневъдна индустрия и влиянието и върху климата.
проф. Валентин Кацаров, Тракийски университет, Стара Загора
Венцислав Калев, Северна Каролина, САЩ
