1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Тютюнът е нашето НАТО

Тютюнът е нашето НАТО

Зле ни плащат труда, но друг поминък нямаме, казват хората от Брезница

 

С пукването на пролетта хората в гоцеделчевското село Брезница започват да превиват гръб по тютюневите ниви. Време за празници и почивка няма. Дори влизането ни в НАТО не трогва селяните. Не им е до веселие и отдих. Мислите и телата им са все в парцелите, в земеделските имоти.

Тютюнът е нашето НАТО. Той ни пази от немотията и мизерията. Има ли го, плащат ли го добре - все ще преживеем някак. Само здраве да имаме, за да работим, казват местните. И не се оплакват от тежкия труд. Свикнали са. Пък и нямат друга възможност. Поколения наред се хранят от тютюна. Такава е съдбата ни. Не превием ли гръб, няма прехрана. И НАТО, и ЕС няма да ни направят граждани, а и не искаме. Но дано поне усетим някакви благинки от пътя напред, надяват се местните хора.

Брезница се буди още по тъмно. Трябва да се ошета дворът, да се нахранят животните, да се стегнат мотиките и копачите. Към 8 часа по-пъргавите вече поемат по пътеките към лехите, които са засадили с разсад за тютюна. Някои се "моторизирани" с каруци, но повечето са пешаци и вървят с бодра крачка, за да се трудят. Настроението на тютюнджиите е приповдигнато от хубавото време. Чувстват се в стихията си, когато дойдат дните на усилната кърска работа.

48-годишният Юсуф Селим е сам в градината. Оглежда внимателно разсада, плеви го от тревата. Не бърза. Грижливо и спокойно освобождава тютюневите кълнове от плевела. "Всеки ден съм тук. Откакто проходих, съм по тютюна. Това е хлябът ни. Не че има печалба. Но човек, който не се труди, е загубен", споделя тютюнджията. Тази година ще гледат с жена му и сина му 5 дка тютюн. За миналата от 800 кг продукция прибрали 3000 лева. Юсуф е пресметнал, че с тази сума пари всеки от тримата си е заработил точно по 83 лева на месец. Малко е за непосилния им труд, но повече няма. "Все е нещо. С тютюна сме се родили, с него ще си умрем. Здравето ни отива по къра, но най-лошото е, когато ни дадат жълти стотинки за реколтата Така бе през 2002 година", спомня си Селим. Той допълва, че към 20 май разсадът ще бъде засаден в нивите. И ще почнат молбите на селяните природата да не ги изоставя, градушката да бяга от селото им, болестите по тютюна - също. "Очука ли труда ти градушката, все едно е очукала душата ти. Такава болка трудно минава, усещаш я години наред", казва Юсуф.

45-годишната Анифе Пенд с усмивка обикаля лехите в имота си. Не ги полива, защото още са влажни. Но плевенето няма да му се размине. "Ще ги почистя от тревата. Това е ежедневието ни. 4 дка ще гледаме. И малко, и много пари да ни дадат, нас чака", споделя Анифе. Има син и дъщеря, които живеят в София. За да им помага финансово, миналата година се принудила да стане наемен работник на земевладелец от Гоце Делчев. Тази година пак ще е и по чуждите ниви. Хич не й е лесно, но знае, че и да вика неволята, сама ще трябва да си помогне. "Бизнесменът притежава над 100 дка земя на Папаз чаир, засадени с тиквички, моркови, сини домати, ягоди и малини. Няколко жени близо 5 месеца му работим", обяснява тя. Хвали се, че собственикът ги осигурява, плаща им по 10 лева надница, отнася се добре с тях, вози ги с микробус от Брезница до Папаз чаир. Тръгват сутрин в 8 часа, прибират се в 18 часа. "Нямам минута почивка. Веднага хуквам по моите ниви. Берем и нижем тютюн. Понякога и до 1 след полунощ. А на другия ден отново същото", разказва Анифе. За нея е нещо обикновено да ниже тютюн на двора и да е забъркала манджа на печката. "По 2-3 неща наведнъж върша. А и що зимнина правя през лятото. По 300 буркана затварям, че трябва да се яде. На село без труд не бива", смята жената. При нея идва сестра й Фатме Грушар. Тя също ще поработи по лехите. "Ще искам малко разсад от Анифе, че няма да ми стигне да си засея нивата. Парите от тютюна не стигат, но без него сме за никъде споделя Фатме. В село Брезница няма по-лош човек от мързеливия. Сочат го с пръст и странят от него. Затова тук ленивци почти не се срещат. Всеки си носи кръста. "А нашият кръст е земеделската работа. Но трябва да я работиш с любов. Затова не давам парцели на хора, които насила се трудят. Грехота е земята да не се обработва с любов", говори старец, събрал край себе си десетина слушатели на мегдана в селото.

В Брезница семейството на Зейнепа ще обработва близо 6 дка тютюн. Тя е доволна, че поне това имат за препитание. Отдавна се е научила да я работи тази тежка работа. "Накарайте някой гражданин да превие гръб. Няма да може да се справи. Ние произвеждаме тютюна, а те са по унищожаването му", споделя шеговито жената. Негодува от големите разходи, които се правят, докато отгледат тютюна. Пари за оране, за найлони, за препарати, а някои броят левчета и за аренда, тъй като нямат собствена земя.

"Селянин да не си", отсича неин съсед, който бута количка, пълна с тор. "Трябва обаче да има абдали като нас. За нас трудът, за търговците печалбата. Който продава, маже дебело филията с масло, който произвежда, все по-ниско се навежда и нищо не кяри", допълва той. Гневи се, че му вземат литър мляко за 20 стотинки, а продават в селските бакалии литър лимонада за 80 стотинки. Накрая разказва и една история. Някога един син домъкнал отнякъде мотика в къщата на баща си. Последният скочил и фраснал два шамара на сина си. "Веднага да я върнеш, откъдето си я взел. Ще ни донесеш само мизерия и работа", казал бащата. "Ние не сме върнали мотиката навреме и нямаме друг изход", заключава разказвачът./standartnews.com

AGRO.BG

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.