“Преразпределителното плащане” предвижда за първите 300 дка фермерите да получават по-високи субсидии
Реален риск големите фермери да накъсат стопанствата си на множество дребни крие стартиралото кандидатстване за 1,2 млрд. лв. субсидии за ниви от ЕС. За това алармираха земеделци пред “Труд”.
Заявления ще се подават до 15 май. Закъснелите също ще могат да кандидатстват до 9 юни, но за всеки ден между 15 май и 9 юни субсидията им ще се реже с по 1%. Тревогата за раздробяване на стопанствата се крие във въвеждането за първи път през т.г. на “преразпределително плащане”. То предвижда за първите 300 дка фермерите да получават по-високи субсидии - до 45 лева за декар. По-големите земеделци, имащи над 300 дка, ще вземат за останалите си масиви по около 30 лв. на декар.
“Националната асоциация на зърнопроизводителите не е против по-високите субсидии за дребните земеделски производители, но питаме какъв ще е контролът. Как ще се гарантира, че едрите фермери няма да раздробят стопанствата си на няколко от по 300 дка, така че да получават с по 15 лв. повече и кампанията да се опорочи”, попита пред “Труд” Ангел Вукодинов, зам.-председател на браншовата организация. Той добави, че кампанията започва, а министерството на земеделието е изработило наредбата едва на 14 февруари, като документът дори още не е обнародван в “Държавен вестник”.
От асоциацията предлагат мерки, възпиращи изкуственото раздробяване на стопанствата. Възможни решения били при кандидатстване земеделците да се проверяват дали са подали годишни данъчни декларации за доходите и дали имат регистрирана техника, или фиктивно започват начисто. Предложенията вече са изпратени в аграрното ведомство. “Не се ли вземат мерки за контрол, ще се нароят 10-20 хил. нови дребни фермери”, прогнозира Вукодинов.
“Няма да се стигне до изкуствено раздробяване на стопанствата. Вече няма време за това, кампанията започва. Ние затова толкова забавихме наредбата. Държа и да подчертая, че и едрите, и дребните земеделци за първите си 300 дка ще получават по-висока субсидия”, коментира пред “Труд” аграрният министър Димитър Греков.
2014 г. е последната, в която няма да има таван на субсидиите и земеделците ще получават пари за всеки обработван от тях декар земя. Помощи се дават при обработване на поне 10 дка ниви и минимум 5 дка плодни градини и зеленчуци. До 31 юли т.г. страната ни трябва да вземе решение какъв таван ще наложи на фермерските субсидии от 2015 година нататък. Регламентите на Брюксел предвиждат сумите над 150 000 евро да се намаляват минимум с 5 на сто. Другата възможност е 150 000 евро да е абсолютният максимум на субсидията.
За последно тази година българските фермери ще получават евросубсидии, без да спазват строги екоизисквания. От 2015 г. земеделците ще губят до 30% от парите, ако не покриват норми, щадящи почвата.
От днес започва и кандидатстването за 100 млн. лв. субсидии за тютюн, давани от националния бюджет.
