1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Туристи се дивят на щрауса Рамбо

Туристи се дивят на щрауса Рамбо

Яйцата, месото, перата и кожата на птицата са бизнес с голямо бъдеще

 

Говори се, че щраусовото производство и щраусовата индустрия в света навлизат в своята трета ера. Първата започва с търговията на перата по световните пазари в началото на миналия век. Втората е свързана с кожата и нейното търсене заради устойчивост и атракивност. Третата, изглежда, ще е около търсенето на месото, което е с ниско съдържание на холестерол, а освен това и много вкусно. Още повече, допълват запознати, след появата на болестта "луда крава" и факта, че щраусовото месо се оказа най-близкият му заместител.

Според информация от пионерите в този род бизнес първата ферма у нас е създадена във варненското село Баново от рускоезичното семейство Людмила и Николай Вареник през 1998 година. Той е украинец, а тя рускиня. И двамата са инженери с търсещ и експериментаторски дух. През 1991 година семейството заживява във Варна и опитва от меда и горчилката в началото на пазарната икономика у нас.

За съпруга си Людмила казва, че винаги е бил нестандартен в мисленето и търсенето. Когато за първи път чуват за "луда крава", Николай Вареник изненадващо заявява на съпругата си, че е решил да се занимава с отглеждането на щрауси.

За целта чрез свои познати през 1998 година внася първите 15 птици от Словакия и още 3 от Унгария. На местна почва набързо успява да намери и да купи на сносна цена пустеещите сгради на бившия птицекомбинат "Слънчево" АД в село Баново, които преустройва за бъдещата ферма. Откритата площ е 4,3 декара и отвсякъде заобиколена със здрава желязна ограда. По-късно е изградена и панорамна площадка от която любопитни българчета и чуждестранни туристи наблюдават екзотичните птици. Славата на първата ферма за отглеждане на щрауси набързо се разнася в района и освен туристите към ентусиастите тръгват и деловите предложения. За съжаление смъртта отнема неспокойния дух на Николай и Людмила остава със сина си Иван да се грижи за стопанството. През годините тя не сваля широката усмивка от лицето си независимо от трудностите. Крадци проникват във фермата и отмъкват целогодишния им труд - поредното люпило, което да им помогне да се изправят на крака. Упоритостта обаче надделява и сега рядко се връщат към неприятните епизоди от началния период.

Сега в стадото има 120 птици, казва Красимира Щерева, която е във фермата от самото й начало. Доайен е мъжкарят Рамбо, който е първият посрещач на всеки новодошъл. От производството на щрауси от първата ферма край Варна в страната вече има създадени подобни в Добрич, Силистра, Шумен и Горна Оряховица. Първоначално интересът беше много голям, споделя Щерева, но по-късно имаше малък отлив. Тези, които са се нагърбили с екзотичният бизнес, знаят, че цената на една птица варира в зависимост от възрастта от 160 до 1800 лева. А за това, че са си го позволили доста хора у нас, говори фактът, че вече е създадено дружество на щраусовъдите, което обединява над 25 фирми и физически лица.

Щраусите са под постоянната грижа на 2-ма работници, чиято роля е да им осигуряват нужната храна, вода и да събират яйцата. Това е може би най-комичният епизод в целия процес, през смях разказва Людмила. Понеже мъжките са доста агресивни в размножителния период, минимум двама души са необходими, за да се справят с операцията по прибирането на яйцата. Единият от тях примамва настрани неособено интелигентната птица, а вторият като играч на ръгби грабва яйцето и побягва към защитената зона, където не може да бъде докопан от ревнивеца.

За посрещането на големия и нарастващ с всяка година интерес от ученически и туристически групи е назначен екскурзовод, който внася яснота относно произхода, начина на живот и предназначението на промишлено отглежданите щрауси. Само за един сезон оттук преминават над 3 хиляди гости, срамежливо занижава цифрата Людмила. От едно щраусово яйце може да се ядат омлети цяла седмица а от птицата всичко влиза в употреба. Черупки от яйцата се търсят за сувенири. Най-търсени обаче са перата. Цените са от 6 до 10 лева за перо и от 10 до 15 лева за яйце. Кожата е една от най-скъпите суровини в кожарската индустрия. От нея се произвеждат колани, чанти, якета и обувки с изключително качество и неповторим дизайн./standartnews.com

AGRO.BG

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.