Край Арбанаси се проведе пищен втори Национален събор на овцевъдите
Втори национален събор на овцевъдите в България събра от 24 до 26 май т.г. на поляните до Петропавловския манастир край Арбанаси стопани на ферми за овце и кози от цяла България, стоически верни на трудния си, едва оцеляващ поминък. Присъстваха и скромно, и шумно с необикновеното си умение покрай споделените проблеми да почувстват и някакъв празник – но повече за душата, отколкото за битието на своя неблагодарен и все търсещ достойна отплата и признание труд.
Оганизаторите от Националната асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна (НАРСПБМ) се бяха постарали в щедрото оползотваряване на държавната помощ за богат до пищен откъм прояви празник. Около 180 хиляди лева е бюджетът на събитието тази година, обяви пред медиите дни преди откриването на празника Симеон Караколев, председател на Управителния съвет на НАРСПБМ. Той допълни и, че броят на изложителите е три пъти повече в сравнение с миналогодишното издание.
Празникът беше посетен от над 70 000 души, в него участваха 300 изложители и занаятчии от България, Румъния, Турция, Молдова и Македония. От румънска страна представиха 8 породи овце и кози. По време на официалното откриване на събора, което направи министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков, се чу приветствие към участниците от заместник-главния секретар на Министерството на земеделието и развитието на селските райони в Румъния Сорин Келму. Присъстваха и областният управител на област Велико Търново Пенчо Пенчев, кметът на община Лясковец Ивелина Гецова, изпълнителният директор на ИАСРЖ проф. д-р Васил Николов, депутати от новосформираното ни Народно събрание и представители на земеделското министерство на Румъния.
На откриването на събора председателят на НАРСПБМ Симеон Караколев посочи, че тази година в рамките на трите дни на изложението ще бъдат показани над 700 овце отглеждани в 60 ферми в страната. По думите му над 100 са козите на събора, а 70 породисти коне ще участват в Националното изложение по коневъдство и състезанието по надтегляния от най-големите коне тежковози в България. На празника бяха показани и над 120 кучета. Имаше и щандове на биопроизводители, занаятчии и производители на млечни продукти.
Съборът беше съпроводен с увеселителна фолклорна програма, кукерски танци, състезания и изложения, кулминация на която беше незаменимото участието на Ути Бъчваров с най-големият тиган в България. В него той приготви на живо най-вкусното и най-голямо „Агнешко със зелен лук”. Всички гости бяха поканени на най-голямата трапеза в България – щедра и разточителна, но някак си неестествено приповдигната при вида на надяващите се днес на достойна цена за своя труд български овцевъди. Със скъпи фуражи при свито потребление те все още произвеждат уникалното на вкус българско овче мляко. Фермерите вече са принудени сами да добиват и продават сирене, кашкавал и своеобразни вкусотии, защото мандрите у нас са със затворени врати за качествената родна суровина сурово овче мляко. А агнетата им, дето уж ни ги искали в арабските страни, продават по 4,50 лв. за килограм живо тегло, без значение дали е Гергьовден или Великден. В същото време някой внася и продава у нас замразени незнайно откога и къде вносни трупчета агнешко, пак за сметка на недоимъка на същите тези поканени да празнуват на събора на овцевъдите, но и на здравето българи.
Вторият национален събор изобилстваше със щандове, на които всеки посетител можеше да опита и да си напазарува истински вкусните продукти от овче мляко. Те бяха на стопани и ферми, които вече над 3 години чакат да проработи в тяхна полза Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, за да продават директно от фермите си. Не беше случайно, и че някой от най-търсените и доказали се в майсторлъка на овчи продукти у нас и чужбина ферми като „Златно руно” на Димитър Вършилов от Брестник, Пловдивско и тази на „Кехайови” от Девин дори не се конкурираха, а с еднаква сила привличаха клиенти за овчето си мляко, сирене, кашкавал, брънза и други продукти, разположени на един и същи щанд в рамките на събора. Трето поколение възрастен овцевъд от с. Балкански, Разградско и съпругата му продаваха също лично произведено домашно овче сирене от добитото млякото в собствено стадо овце. Липсваше мандра в региона, където живеят, желаеща да им го изкупи. Точно до тях беше и щанда с продуктите на 44-годишната Рая Неделчева, пак от разгардско село – Осенец. Посветила се на овчарлъка от доста години, днес тя е принудена да спретне ръкави и като майстор на овче сирене, след като единственият близък преработвател вече се отказва да преработва овче мляко от стадото й. Рискът да произведеш с най-тежкия целогодишен труд една от най-пълноценните храни за човека и да те карат да я пратиш една ли не в канализацията е цинично абсурдната ситуация за тези верни на поминъка и трудолюбието си овцевъди.
На същия фронт за съществуване бяха и колегите им Димитър Пейков от с. Бряг, Търговищко и Веселин Димитров от гр. Елхово. Като членове на Националната овцевъдна асоциация, с общите усилия на браншовата структура и нейния председател, те продължават в търсенето на решение с помощта на държавните институции за преодоляване на дисбаланса в своя агробизнес. Пред AGRO.BG овцевъдите посочиха първото му изражение от една страна в скъпите фуражи и от друга - ниските изкупни цени от 1,20 лв.– максимум 1,30 лв. за литър на суровото овче мляко и убийствената цена от 4,50 лв. за килограм живо тегло на агнетата у нас.
На този фон и като отзвук на проблемите дойде и декларираната по време на събора отговорна позиция на министъра на земеделието и храните от служебния кабинет проф. Иван Станков. Според него новото правителство трябва да защити българското земеделие на всяка цена.
„Това означава да се гарантират директните и националните плащания, да се осигурят стимули за развитието на животновъдството, да се затегнат митниците, защото влизат месо и мляко извън контролираните. Българското аграрно производство е пренебрегвано години наред, а трябва да е национален приоритет. От него идват суровини, поминък и добавена стойност. В момента в страната ни се отглеждат около милион и половина овце, а никога броят им не е падал под шест милиона, дори и през най-тежки периоди на войни и епидемии”, алармира проф. Станков.
По думите му трябва да се направи преглед на пасищния фонд, който е показал, че в голямата му част земите са раздадени на хора, които няма животни. На следващия кабинет ще бъде препоръчано да се преразгледат тези договорите, добави министърът на земеделието. Той информира, че има сигнали от Европейската комисия за нова отсрочка във въвеждане на изискванията за модернизация на фермите, която ще позволи около 100 000 стопанства да не бъдат затворени в края на годината. Добави и, че служебното правителство е сключило договор с Катар за производство и износ на овце порода „Аваси”. Според него има запитвания и от други арабски страни, като Саудитска Арабия и Кувейт.
Проф. Станков посочи, че в България може да се отглеждат различни породи овце и за други страни от ЕС. Даде пример с Франция, която покрива едва 40 процента от нуждите си от овнешко месо. За да постигнем тази цел обаче, трябва да имаме производство, осигуряващо обеми от по 200 хиляди животни за износ. При сегашното състояние на овцевъдството ни това е невъзможно.
Министърът препоръча българското земеделие и аграрния сектор да станат национален приоритет. За овцевъдството ни това е почти задължително. Но една ли ще стане само с държавни помощи за национални събори, нотифицирани от Брюксел и организирани пищно от развъдни асоциации, призвани преди всичко да поддържат и усъвършенстват селекционните стада, „а трябва и да ги стимулираме”, обяви на събора в Арбанаси проф. Станков.
