Очакват се около 20% загуби от дъждовете
Това казаха зърнопроизводители и хлебари, съобщи Фермер Бг. От местния офис на Националната служба по зърното и фуражите отказват да дават информация относно качеството на тазгодишната житна реколта, защото така им било наредено от централата. „Все още жътвата е доста назад, макар че вече трябваше да приключи, а валежите, които продължават, неминуемо влошават качеството”, коментира Орлин Панев – говорител на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Според него сериозен процент от пшеницата вече е покълнала на стебло и този процент е от няколко до няколко десетки на места.
Освен това, растенията са видимо болни – заради високата влажност се наблюдава алтернария и фузариоза. Много е полегналата пшеница, на места класовете започват да се ронят. Около 20% по-малко от планираните в началото на месеца количества ще бъдат прибрани. Разминаването в прогнозите обаче е толкова по-голямо, колкото повече се бави жътвата. Към днешна дата в добрички регион са реколтирани 56,13% от площите, засети с пшеница или 638 645 дка.
Друг сериозен проблем, който ще влоши допълнително качеството на зърното е затревяването на площите. Вярно е, че има незасегнати или в по-малка степен поразени от дъждовете и прекомерната влага масиви, но това едва ли ще повлияе значително върху окончателните резултати. Жътвата е едва преполовена, но „не очаквам чудеса” в края ѝ, бе лаконичният коментар на Панев, който обработва 3000 дка. Той, подобно на повечето си колеги, не застрахова посевите си, защото „това за съжаление е неоправдан разход”.
Според него застрахователите имат много несериозно отношение към зърнопроизводителите – имат желание да застраховат, но не и да плащат. При измръзване на посевите те залагат на това, че земеделецът ще разоре, ще засее пролетници и няма да е на загуба. В общите рискови условия съществува и проливен дъжд, но как да докаже един стопанин, че е валяло обилно и кой ше определи това, след като в района няма метеорологична станция!? Срешу суша пък, никой не застрахова.
За разлика от колегите си от Асоциацията на зърнопроизводителите в България, от НАЗ смятат, че един Гаранционен фонд за подпомагане на земеделските производители при бедствия и в извънредни ситуации, не може да съществува без сериозното участие на застрахователните компании и ясен ангажимент от страна на държавата.
Лошо е качеството на пшеницата като цяло и според хлебопроизводителите. Все още няма официални данни, но „глутенът е нисък, падащото число е 2-3 пъти по-малко от стандарта, което е най-лошия фактор за хлебопекарните качества на зърното”, коментира Тошко Няголов – председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите. Той прогнозира, че цената на малкото произведена качествена пшеница ще се вдигне, но не смята, че ще стигнем до внос на жито. Варненската и карнобатската мелници вече са повишили цената на брашното с 30 – 40 лв. на тон, а Голямата добруджанска мелница – с 20 – 30 лв. В момента обаче нито хлебари, нито мелничари изкупуват пшеница, защото чакат края на жътвата.
В момента търговците предлагат цени от около 200 лв. за тон пшеница и около 190 лв. за тон ечемик. Те вероятно ще покрият разходите, но не и нереализираните приходи, планирани преди дъждовете. Досега в добричка област са произведени общо 288 263 тона пшеница при среден добив от 451 кг/дка. Най-богата ереколтата в Добрич – град, където средният добив от декар е 503 кг. и в община Добричка – 495 кг. Най-нисък е в община Тервел – 300 кг/дка. На пристанищата в Балчик и Варна непрекъснато се товарят кораби за износ по традиционни вече дестинации – хлебна пшеница за Близкия Изток и фуражна – за Европа.
