Опасно ли е за здравето ни
Палмовото масло се произвежда от плода и от семето на палмовото дърво Elaeis guineensis, употребява се за храна от хилядолетия и заема второ място в света, след соевото масло, по обем на производство на растителни масла.
Нерафинираното палмово масло е най-богатият хранителен източник на каротеноиди (предшественици на витамин А), които придават характерния червеникав цвят на суровото палмово масло. Процесът на рафиниране разрушава в голяма степен каротеноидите и води до обезцветяване на маслото.
Биоактивна съставка на палмовото масло е и съдържащия се в него витамин Е (антиоксидант), който независимо от рафинирането запазва по-голяма част от активността си.
Палмовото масло е с високо съдържание на наситени мастни киселини – то съдържа 43,8% наситена палмитинова киселина и 4,8% наситена стеаринова киселина. Освен това мастнокиселинният състав включва 38,9% мононенаситена олеинова киселина и 10,6% полиненаситена линолова киселина (която е незаменима мастна киселина за човешкия организъм).
Поради високото съдържание на наситени мастни киселини, палмовото масло има висока точка на топене (34,2оС) и е полутвърдо по консистенция. За технологични цели палмовото масло се обработва на две главни фракции – олеин (течен) и стеарин (с твърда консистенция).
Палмовото масло се използва главно за производство на маргарини. Съществуват различни типове маргарини – за намазване на сандвичи и за сладкарското производство. Маргарините за намазване се смесват с малки количества частично хидрогенирани и нехидрогенирани течни растителни масла. Хидрогенирането е процес, при който течната растителна мазнина се втвърдява по технологични съображения. При този процес се образуват определено количество транс-мастни киселини, свързани с риск за атеросклероза. Маргарините за сладкарските продукти са по-твърди и обикновено се състоят от около 80% палмово масло и друг вид растително масло.
Тъй като палмовото масло проявява устойчивост към окисление, поради присъствието на естествени антиоксиданти, то намира широко приложение и като пържилна мазнина (палм-олеин), със запазване на добри вкусови качества на продуктите.
Обсъждането на възможни неблагоприятни ефекти върху здравето на потребителите, свързани с употребата на палмово масло показва, че те могат да бъдат свързани с:
1. Риск за атеросклероза и сърдечносъдови заболявания. Поради високото си съдържание на наситени мастни киселини, палмовото масло е изследвано за ефект по отношение на риск за атеросклероза и сърдечносъдови заболявания. Установено е, че то има неблагоприятно влияние само при лица с висок холестерол в кръвта. Подобен риск крие високата консумация и на други мазнини с високо съдържание на наситени мастни киселини – краве масло, свинска мас, както и тлъсти меса;
2. Канцерогенен ефект. Възможен канцерогенен ефект на палмовото масло се свързва с:
- Образуването на странични продукти на окисление при пържене на високи температури. Има проучвания върху опитни животни, които показват потенциален канцерогенен ефект на страничните продукти. Трябва да се има предвид, че такива продукти се образуват при пържене на всички видове мазнини на високи температури;
- Наличието на оцветител Судан в палмово масло. Установено е, че в палмово масло с произход от някои африкански страни този оцветител се влага с цел имитация на високо съдържание на каротеноиди. Оцветителят представлява мастно-разтворимо азобагрило, използвано в кожарската и пластмасовата индустрия. Достъпността и ниската цена на багрилото е довела до нерегламентираното му използване в някои страни в хранителни продукти за имитация на цвета.
През 2004 г., с оглед защита здравето на потребителите, Европейската комисия прие Решение 2004/92/ЕК, изменено и допълнено с Решение 2005/402/ЕО за незабавни мерки по отношение вноса в Европейската Общност на определени видове храни, в т.ч. и на палмово масло. Съгласно Решенията всяка пратка, която влиза на територията на Общността и е предназначени за човешка консумация, трябва да се придружава от Протокол за изпитване, осигурен от вносителя, който да доказва, че пратката не съдържа оцветител Судан.
Държавите-членки, включително България, извършват контрол при вноса на храните, при което пратките с отклонение от изискванията подлежат на унищожаване или реекспорт.
Определянето на съдържанието на Судан в горепосочените храни се извършва в Лаборатория “Химически замърсители и добавки в храните” към Националния център по опазване на общественото здраве и в определени лаборатории на РИОКОЗ в страната. Досега няма данни за наличие на неразрешен оцветител Судан в изследваните проби.
Министерството на здравеопазването
