Силна реколта при зърното, пазарът остава голямата неизвестна
Добра година за житните култури отчитат българските земеделци. Добивите при пшеницата и ечемика са високи, а при някои стопанства резултатите от пшеницата достигат и над 1000 кг от декар. В същото време обаче производителите не са толкова доволни от изкупните цени.
„От добивите са доволни, от изкупната цена вече не са доволни“, коментира инженер-агрономът по растителна защита Иван Дражев.
По думите му площите с пшеница се запазват приблизително на нивото от предходната година, докато при ечемика се отчита значително увеличение. Особено впечатление прави ръстът при пролетния ечемик – от около 50 хил. декара през предходния сезон до приблизително 200 хил. декара през настоящия.
„Площите са нараснали четири пъти. Явно има пласмент“, посочва Дражев.
Добри са и резултатите от прибирането на житните култури. Масово добивите от пшеница са между 800 и 900 кг от декар, а в отделни стопанства са преминали психологическата граница от 1000 кг.
Интересът към твърдата пшеница расте
Все повече земеделци се насочват и към твърдата пшеница. Площите все още не са големи, като в много случаи става дума за стопанства, които отглеждат по няколкостотин декара. Културата обаче има предимството на по-високата изкупна цена и намира реализация основно на външни пазари, особено в Италия и Гърция.
При производството на твърда пшеница особено значение имат качествените показатели, тъй като зърното се използва за производство на паста, макарони и фиде. Генетиката на сорта е важна, но според специалиста съществена роля има и технологията.
„Трябва да се внимава какво и колко се тори, за да се получат необходимите качествени параметри. При пръскането няма нещо нестандартно спрямо меката пшеница“, обяснява той.
Влажната пролет увеличи риска от болести
Валежите през април и май са създали условия за развитие на болести по житните култури. Част от земеделците, които са планирали да преминат с едно фунгицидно третиране, са били принудени да направят допълнителни пръскания.
„В един момент избухнаха болести. Някои земеделци правят сметката да минат с едно пръскане, но се наложи да влизат на пожар – във флагов лист, преди цъфтеж“, посочва Дражев.
По-сериозна тенденция обаче е промяната в избора на продукти за растителна защита. Заради необходимостта да ограничат разходите си все повече производители търсят по-евтини фунгициди, включително генерични продукти.
„При житните култури за този сезон може би 50 и над 50% от третираните площи са с генерични фунгициди“, смята агрономът.
По думите му големите мултинационални компании също са реагирали на тази тенденция, като са предложили продукти в различни ценови сегменти. Така земеделците могат да избират между по-скъпи решения и препарати от по-нисък ценови клас.
Царевицата се представя много по-добре
След няколко тежки години за царевицата 2026-а се очертава като значително по-благоприятна. Валежите до средата на юли са осигурили необходимата влага за развитието на пролетните култури.
„Тази година царевицата и слънчогледът като пролетни култури, това, което съм виждал по нивите, просто е чудесно“, казва Иван Дражев.
По думите му при много от посевите царевицата все още е зелена и използва влагата, натрупана до около 20 юли. По-ранните посеви вече започват да приключват вегетацията си, но при голяма част от полетата състоянието остава много добро.
Това се случва на фона на сериозно свиване на площите с царевица през последните години. През 2024 г. те са били около 5,3 млн. декара, през 2025 г. – около 4,2 млн., а през настоящата година са приблизително 3,2 млн. декара.
Причината са преди всичко неблагоприятните климатични условия през последните сезони, които са довели до много ниски добиви и загуби за производителите. В резултат царевицата е била заменяна с житни култури, рапица и други нишови култури.
Парадоксът е, че именно при най-малките площи от последните години царевицата се развива при едни от най-добрите условия.
„Тази година който е сял царевица, ще жъне хубав добив и ще има хубави приходи“, прогнозира Дражев.
700–800 кг царевица без напояване, до 2 тона при поливните площи
Очакванията за добивите са оптимистични. При добре развити неполивни посеви Дражев прогнозира минимум 700–800 кг от декар. При поливните площи потенциалът е значително по-висок.
„Познавам земеделци в района на Пловдив и Стара Загора, които гонят 2 тона от декар. Получавали са 1900 кг, 2 тона, дори 2,1 тона“, казва той.
При слънчогледа също се очертава добра реколта. На добрите полета очакванията са за 350 кг и повече от декар, докато при по-слабите добивите вероятно ще бъдат около 250–300 кг.
Афлатоксините остават риск
При царевицата обаче остава въпросът за микотоксините и афлатоксините. Последните няколко години показаха колко сериозен може да бъде проблемът при сухо и горещо време.
„Предходните години бяха сухи и земеделците имаха проблеми, когато прибираха царевицата и я продаваха на търговците. При анализите се установяваха афлатоксини и продукцията трудно се реализираше“, обяснява Дражев.
Тази година условията до средата на юли са били по-благоприятни, тъй като валежите са ограничили риска. Последвалото засушаване обаче налага наблюдение върху посевите.
„Във влажна година микотоксините не се развиват. Въпросът е, че от средата на юли стана суша. В момента не мога да кажа каква е ситуацията и дали при тази суша са се развили афлатоксини или микотоксини“, уточнява той.
По думите му вече има и решение за контрол на афлатоксините, което е използвано с временни разрешения в Италия и Гърция, а през тази година се предлага и в България.
Хоботникът и стъблопробивачът – основните неприятели при царевицата
При царевицата сред проблемните неприятели са телените червеи и сивият царевичен хоботник. При телените червеи основното средство за защита е третирането на семената с инсектицид.
При сивия царевичен хоботник необходимостта от третиране зависи от плътността на неприятеля. Критичният период е от поникването до фаза 2–3 лист.
„Ако има повече от два хоботника на квадратен метър, трябва да се пръска. В предходни години съм виждал плътност от 20–30 хоботника на квадратен метър, което е изключително високо ниво на нападение“, посочва Дражев.
Тази година проблемът е съществувал на отделни места, но по думите му земеделците са успели да се справят.
Друг сериозен неприятел е царевичният стъблопробивач. При него точният момент на третиране е решаващ – преди излюпването на ларвите и навлизането им в растението.
„Тук трябва да пръскаш преди излюпването на ларвата. Царевицата вече е висока и ти трябва пръскачка с висок клиренс или другото решение е да се пръска с дрон“, обяснява агрономът.
Трихограмата отново намира място в практиката
Като алтернатива на химичната защита може да се използва и трихограмата – биологичен агент, който унищожава яйцата на неприятеля.
Според Дражев методът не е нов за българското земеделие. Трихограмата е използвана още през 70-те и 80-те години срещу различни неприятели, а днес технологията може да бъде приложена и с помощта на дронове.
„Трихограмата не е нещо ново в практиката. В България през 70-те и 80-те години се използваше срещу различни неприятели. Сега може да се разпръсква и с дрон“, посочва той.
Цените остават голямата неизвестна
Добрите добиви не означават автоматично добра икономическа година за земеделците.
При слънчогледа допълнителен натиск върху пазара може да окаже и вносът от Южна Америка.
Това поставя въпроса дали и през следващия сезон няма да има подобен внос и дали той няма да доведе до допълнителен натиск върху цените на българската продукция.
Царевицата може да възстанови част от площите си
След силния сезон за царевицата е възможно част от земеделците отново да се върнат към културата. Според прогнозата на Иван Дражев площите през 2027 г. могат да се увеличат с между 300 и 500 хил. декара.
„Мисля, че царевицата ще скочи от 3,2 милиона минимум на 3,5 милиона декара. Сигурно ще се увеличи с 300–500 хиляди декара, защото тази година ще е царевичарска и някои хора ще се върнат към царевицата“, прогнозира той.
Дали тази тенденция ще се запази, ще зависи най-вече от климатичните условия през следващия сезон. За земеделците остава големият въпрос дали ще има достатъчно валежи през април, май, юни и юли – фактор, който през последните години все по-силно определя не само добивите, но и избора на култури.
