Тежка стопанска година, климатични предизвикателства и непосилни разходи
Тежка стопанска година, високи производствени разходи и климатични предизвикателства, но пък добри отношения с агроведомството. Това отчетоха земеделците от Врачанския съюз на зърнопроизводителите на официалната годишна среща в региона. В регионалния съюз членуват земеделци с обработваеми площи от 150 до над 20 хил. дка. Структурата на зърнопроизводителите в тази част на страната е изключително силна.
„Това е една кауза, съюзът е кауза. Съюзът - това сме всички земеделци. Ние сме една общност, която се бори за решаване на проблемите в сектора“, подчерта в приветственото си слово Петър Пешев, председател на Врачански съюз на зърнопроизводителителите.
„Почти всеки месец имаме среща и коментираме проблемите в сектора, на база местно и национално ниво“, допълни един от най-активните браншовици Пламен Пенчев, пример и авторитет за по-младите си колеги.
„Важно е да има годишни срещи, събрания, на които да кажем какво сме свършили, какво сме успели да постигнем, какви са отношенията ни с държавните институции и да поставим новите задачи“, каза Младен Цолов, зърнопроизводител, лозар, дистрибутор на продукти за РЗ, председател на Национална Фондация „Тодор Рачински“, която подпомага развитието на научните изследвания в областта на селекцията и семепроизводството на български сортове пшеница.
„През последните 2-3 години сектор „Земеделие“ изпитва затруднения. „Който каквото е успял да задели, преди това е вложил отново в стопанствата си. Резервите са похарчени. Затова стигнахме до този момент да искаме финансова подкрепа. Друг път не сме го правили. На всички протести през годините подкрепяхме браншовете, а за нас нищо не сме искали. Но сега се нуждаем от свеж паричен ресурс, защото вече е въпрос на оцеляване“, обясни Петър Пешев. Според изчисления през тази година разходите за производството са с около 50 лв./дка по-високи от печалбата.
В Северозападна България почти на 100% съоръженията на Напоителни системи ЕАД са унищожени. „Имаше стабилно напояване, но през годините инфраструктурата беше унищожена. Колегите виждат, че без напояване не става. Разрешителните са непосилни. Хората имат желание за инвестиции в поливна инфраструктура, правят сондажи, но регистрацията им е трудна, затова се мъчим и чрез Националната асоциация на зърнопроизводителите да работим в посока напояването да стане национален приоритет“, уточни Петър Пешев, а Младен Цолов поясни, че проблемът частично може да бъде решен, ако се облекчи режимът за доставка на сондажна вода.
Високите зелени изисквания са предизвикателство за земеделците и от този край на България. Всички са на мнение, че това е голям бич за сектора. „Тези големи изисквания подлежат на големи разходи, които трябва да правим, за да ги спазваме“, коментира Пламен Пенчев, а младият му колега Георги Петров, който обработва 7 хил. дка земя и има огромен хъс за развитие, се пита как да стане това. „Без вода няма земеделие, казва той. - Протестите в Европа показват, че нещо не е както трябва, има огромен проблем. Европа би трябвало да вземе решение, да се направи компромис, не може да продължава така, ако искат да има нормално производство.“
Междувременно след втората среща на Националната асоциация на зърнопроизводителите с правителството стана ясно, че са договорени конкретни срокове за приемането на законодателни промени, 20 лева на декар по украинската помощ за сектор „Зърно“, като ставката ще се модулира в зависимост от размера на площите.
