Фермери от Златна Добруджа се доверяват на 100 % на тази селекция при пролетниците
Жътвата на пролетните култури в Добруджа е успешна, а стопаните могат да се похвалят с много добри добиви. Какво стои зад отличните резултати и какъв е пътят до качественото зърно – разказват земеделски производители от община Генерал Тошево.
Фирма „Камут Еко“ обработва 11 500 дка. През последните две години стопанството залага на 100 % на генетиката на Pioneer® както при слънчогледа, така и при царевицата, разказва управителят Иван Иванов.
Прибирането на маслодайната култура завършва с впечатляващи резултати. Линоловитe хибриди P64LE162 и P64LE280 са традиционно стабилни и устойчиви на основните болести в региона. От тях добивите са около 350–360 кг/дка. Успешен се оказва и изборът на високоолеиновия P64HE233, с който стопанството отговаря на пазарното търсене на преработвателите. Резултатът надминава очакванията с добив над 430 кг/дка, което амбицира стопанството да разшири високоолеиновите площи през следващия сезон, споделя още Иван Иванов.
След като предходните години бяха белязани от сериозни климатични затруднения и ниски добиви при царевицата, настоящата година преобръща тенденцията. В землището на село Пчеларово се прибират масиви с хибриди от средноранната и среднокъсната група – това са утвърденият P9889 с ФАО 420 и новите предложения от група ФАО 370 като P8442. Очакванията на стопанството сочат към средни добиви между 800 и 900 кг/дка, което е с 60–70% по-високо спрямо тежките предходни кампании.
Иван Иванов подчертава, че успехът не е случаен, а е резултат от постоянен диалог и съвместни обследвания на терен. Партньорството с Pioneer® се оказва решаващо за успеха. „Без високи добиви нямаме шанс да оцелеем при високите разходи за ресурси и скъпи машини. Благодарение на това партньорство продължаваме напред към устойчиво производство“, категоричен е земеделецът.
Зърното от слънчоглед и царевица в стопанството на „Братя Алексиеви“ също е прибрано успешно преди есенните дъждове. Когато става въпрос за пролетниците, изборът на селекция тук е категоричен и безкомпромисен – отново 100% доверие в портфолиото на Pioneer.
„При пролетниците сме на 100% с Pioneer®. Търсим толерантност на болести и изключителна пластичност – хибридите да се представят стабилно както в кал, така и в суша, за да гарантират сигурен резултат“, споделя Николай Алексиев при гостуването ни в базата в село Красен.
За разлика от предходните три катастрофални години, през които средните добиви при царевицата са се движели около 300–400 кг/дка, настоящата кампания носи истински подем. В стопанството залагат на 5–6 хибрида с различна вегетация, сред които P8834, P92440, P00199 и най-застъпения - P9889. Оказва се, че този хибрид е шампион. „Виждал съм го с 12-редов и с 18-редов кочан в зависимост от условията. Това е изключително пластичен хибрид, който се сее в цяла България и е основен избор в нашето стопанство“, отбелязва още младият фермер. Тази година средните добиви при царевицата варират между 800-900 кг/дка, като в отделни полета резултатът надхвърля 1 тон от декар.
При слънчогледа основният хибрид е P64LE162, при който добивите се движат между 350 и 420 кг/дка с висока масленост. Тъй като в региона на Генерал Тошево интензивните сеитбообороти често водят до проблем със синята китка, от стопанството тестват и нови решения срещу най-новите раси на паразитното растение.
„Почти във всички райони на страната се забелязва значително повишение на добивите. При царевицата повече от два пъти, а при слънчогледа - с около 100-120 кг в сравнение с миналата година“, обобщава Нено Ненов, технически мениджър във фирма Pioneer. От решаващо значение за успешните резултати са както благоприятните климатични условия и агротехническите мероприятия на земеделските стопани, така и селекцията, с която Pioneer® излиза на българския пазар. Селекционните програми са насочени не само към високия добивен потенциал, но и към стабилното представяне на хибридите при различни климатични условия. Така фермерите имат сигурност и при оптимални, и при по-критични условия, допълни още Нено Ненов.
Автор: Галина Недкова
