От кофата до нивата – вторият живот на нашите отпадъци
Разделното събиране – навик, който още не сме изградили
„В България, извън хората, които по някакъв начин са ангажирани в сектора отпадъци, останалата част от населението е или слабо информирана, или напълно незаинтересована от темата“, сподели за АГРО ТВ Вероника Марков, инженер и еколог с над десетгодишен опит в пречистването на води и третирането на отпадъци.
Тя обяснява, че за разлика от водите, които могат лесно да бъдат насочени към пречиствателна станция, отпадъците достигат до инсталациите единствено, ако хората проявят воля.
„Повечето домакинства у нас имат само една кофа за отпадъци – в нея отиват обелките, хранителните остатъци, опаковките, дори лекарства и препарати. Липсват информационни кампании, насочени към различни групи от населението, които да обяснят целите и ползите от разделното събиране“, подчертава тя.
Когато разделното събиране се обезсмисля
Много хора споделят, че усилията им да събират отпадъците по цветните контейнери се обезсмислят, когато видят как всички кофи се изсипват в един камион.
„Това е много често срещан коментар – но не винаги верен“, пояснява Марков.
„Контейнерите за смесен отпадък са ангажимент на едни фирми, а тези за разделно събиране – на други, частни оператори. Дори и хартия, пластмаса и стъкло да бъдат събрани заедно, те лесно се разделят в сепариращите инсталации. Истинският проблем идва, когато в потока попаднат биоразградими отпадъци – органичната материя замърсява всичко и прави невъзможно последващото рециклиране.“
Биоотпадъците – невидимият замърсител на депата
Попадането на органична фракция на депо е сериозен екологичен риск.
„Там започват процеси на безкислородно разграждане, при които се отделя метан – газ, 25 пъти по-силен от въглеродния диоксид“, обяснява екологът.
Този процес води до отделяне на инфилтратни води, които са трудни и скъпи за третиране, както и до замърсяване на почвите и подпочвените води. „Такива депа могат да останат активни в продължение на десетилетия“, допълва тя.
Компостирането като затворен кръг в земеделието
Земеделието, според Марков, е отворена система – с добивите изнасяме хранителни вещества от почвата, които трябва по някакъв начин да върнем.
„Компостирането на биоразградимите отпадъци и на оборския тор е начин да затворим този кръговрат“, казва тя.
Преди няколко години Министерството на земеделието финансираше модернизация и оборудване за компостиране, но малко стопани са се възползвали. „На Запад компостът се нарича „черното злато“. Там го ценят като стратегически ресурс за почвата“, допълва Марков.
Австрийският модел – земеделецът като оператор на инсталацията
Интересен пример идва от Австрия, където частните оператори на компостиращи инсталации често са именно земеделци.
„Това е отлична практика, защото обединява общините и фермерите. Общините организират събирането и транспорта на отпадъците, а земеделците управляват самите инсталации. Те имат необходимата техника и познания за почвеното плодородие, както и стимул да произведат качествен компост“, обяснява Марков.
В България обаче общините често се сблъскват с липса на кадри, способни да управляват такъв тип техника. „Земеделците могат да бъдат естествен партньор в този процес“, подчертава тя.
Оборският тор – от източник на проблеми до ценен ресурс
Ползите от компостирането на оборския тор са безспорни, категорична е Вероника Марков.
„Директното му разпръскване, дори след шестмесечен престой, води до небалансирано съотношение между азот и въглерод. Това може да предизвика азотен глад при растенията“, обяснява тя.
Освен това в тора се съдържат патогенни микроорганизми, яйца на паразити, семена на плевели и остатъци от антибиотици. „При компостирането тези вещества преминават през процеси на разграждане, а част от тях се капсулират в структурата на компоста – така рискът за околната среда и здравето намалява значително.“
Затвореният кръг между животните, растенията и почвата
Компостирането има и косвено значение за здравето на животните.
„Когато фермерът използва необработен оборски тор, патогените и антибиотиците могат да се върнат обратно в хранителната верига – чрез растенията, които се използват за фураж“, предупреждава Марков.
Това може да доведе до антибиотична резистентност и проблеми при бъдещо лечение на животните.
Депата – развъдник на патогени
Екологът обръща внимание и на друг проблем – развитието на патогени в депата.
„Те са отворени системи, достъпни за птици, гризачи и насекоми. Така болестотворните микроорганизми могат лесно да се разпространят извън депото. Малко хора осъзнават тази връзка“, казва тя.
Новата програма за разделно събиране – фокус върху информираността
В заключение Вероника Марков отбелязва, че новият програмен период (2021–2027 г.) вече поставя акцент върху информационните кампании и контролиран достъп до площадките за биоразградими отпадъци.
„В предишния период финансирането се насочваше основно към контейнери и камиони. Сега се цели активна ангажираност на населението и изграждане на реален контрол върху процеса. Само така можем да направим компостирането устойчиво решение, а не формална мярка“, обобщава тя.
