Главестото зеле продължава да пази своята стабилна позиция в българската национална кухня
Предизвикателствата, с които се срещат българските производители, ги стимулират непрестанно да търсят ефективни решения за добър добив. Сред културите, с които могат да постигнат високи резултати, все по-убедително се нарежда главестото зеле за ранно производство. Популярността му на българския пазар, в комбинация с ниските разходи по отглеждането му, го правят отличен избор за студената част от годината.
Безспорните му вкусови качества отдавна са го превърнали в любимец на българите, които го консумират, както прясно, така и в традиционно изпитани рецепти. Освен отличния си вкус, то носи и редица предимства за здравето. Малко известен факт е, че е изключително богато на витамин C – в 100 гр. прясно зеле се съдържат около 60% от дневната препоръчителна доза от витамина. Храносмилателната ни система също се повлиява много добре от консумацията на зеленчука, благодарение на богатството му на фибри. В него има големи количества неразтворими фибри, които стимулират нормалното движение на червата и разтворими фибри, които подхранват здравословната чревна флора. Сред комплекса от витамини, съдържащи се в него, се откриват и витамините В1, В2, B3, B4, B6, К, У. Макар сред българските потребители зелето все още да е по-популярно като зеленчук, предназначен предимно за консервиране през студените месеци, отглеждането му за пролетно производство дава сериозни преимущества.
Едно от предимствата при производството на ранно зеле е възможността да се отглежда на закрито, в оранжерии. Това дава възможност продукцията да се появи значително по-бързо на пазара, а и предпазва реколтата от неблагоприятни климатични условия. Съпоставени с много други култури, разходите и усилията по отглеждането на ранно главесто зеле са значително по-ниски, а по-бедното разнообразие на зеленчуци през пролетта провокира потребителите да избират от пресния щанд именно него. Затова производителите, които успеят да излязат на пазара с качествена продукция, могат да предложат и по-висока цена. По този начин ниските финансови инвестиции и предпоставките на пазара у нас дават стабилен шанс за висока възвращаемост.
Сред най-важните характеристики при подбора на подходящ сорт за ранно отглеждане е устойчивостта на замръзване. Студоустойчивите сортове понасят температури до минус 4-5 градуса. Сред тях се отличава новият сорт Лауда. Подобно на едноименната легенда от Формула 1, негово основно преимущество е скоростта. Вегетационният му период от 45-50 дни осигурява на производителите възможност да излязат първи на пазара с готовата си продукция. Лауда дава добре оформени овални глави с тегло около 1,2 – 1,5 кг. и забележителни вкусови качества. Освен всички други характеристики, обработката на Лауда е улеснена и от изправеното му стъбло, което прави прибирането на реколтата по-удобно.
При производството на ранно зеле е добре да имате предвид, че почвата трябва да се обработи от предната есен. Както и с есенно-зимното производство, едни и същи площи могат да бъдат използвани за зеле през 3-4 години, но същевременно то е добър предшественик за други култури. Най-разпространено е отглеждането на зеле чрез разсад. Една от най-критичните стъпки е уцелването на правилния момент за разсаждане – това трябва да се случи след преминаването на периода с продължително понижаване на температурите за района на отглеждане. В България ранно зеле се разсажда около 20-25 януари. За да се справи с температурните разлики, разсадът за ранно зеле следва да се закали предварително. Грижите за зелето включват основно окопаване, подхранване и борба с неприятелите, ако е необходимо. При правилно отглеждане, съобразено със спецификите за културата, се очаква добив от приблизително 5,5 – 6 т/дка.
Главестото зеле продължава да пази своята стабилна позиция в българската национална кухня. Все по-устойчиво през последните години се налага и пролетното му производство. При него трябва да се планират изборът на подходящ студоустойчив сорт, както и особеностите при отглеждане при по-ниски температури. Сорт Лауда е сред сортовете, които впечатляват с кратък вегетационен период и високо качество на продукцията. Тази комбинация от фактори позволява ранно излизане на пазара в период, беден на други зеленчуци, и създава предпоставки за висока възвращаемост на инвестициите.
За Syngenta в България
В сегашната си форма Синджента е сравнително нова компания, но историята ѝ датира от почти 250 години. Като приемник на Циба Гайги, Циба, ICI, Зенека и Новартис, Синджента със своето трайно присъствие, дава значим принос в развитието на земеделието в България от втората половина на XX век до днес. През 2008 г. фирмата основа своя собствена организация в България – Синджента България ЕООД. Днес Синджента е неразделна част от формулата за успешно и устойчиво земеделие в България с постоянно развиващо се портфолио и набор от иновативни продукти.
От 1 януари 2014г. Синджента България ЕООД e част от новосъздадената търговска единица – Синджента Балкани, състояща се от България, Сърбия, Македония и Черна гора, с ръководител Детелин Куцаров. Тази структурна промяна е отговор на необходимостта от повече фокус върху бързо растящите пазари в България и Сърбия.
