Пари за напояването – друг път!

Планът за възстановяване – аут от него на предвижданите 850 млн. лв. Защо?

Близо 850 млн. лв. за напояването са зачеркнати от Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Това стана ясно от публикувания последен вариант. Бомбата дойде изневиделица. Официалните реакции на фермери и неправителствени организации ще станат ясни в хода на започващото обществено обсъждане. Впрочем позициите на земеделците би трябвало да са ясни, тъй като дебатът предхождаше варианта, изготвен под ръководството на ексминистър Танева. Ако се обобщи: нито един от секторите в земеделието не отрече острата необходимост от възстановяването на хидромелиоративната структура. Плахи скептични мнения не липсваха: милионите е възможно да потънат в нереформираната административна структура на Напоителни системи. Недоволни имаше и за сравнително малката сума, предвидена за цифровата трансформация в земеделието. Тези главни несъгласия можеха лесно да се избегнат. Сдружението на водоползвателите предложи Комитет за контрол – с участието на министерства и НПО, имащи отношение към напояването. Преструктурирането на средствата за земеделие също беше възможно. Сега равносметката е плашеща. Едва около 300 млн. лв. са предвидени за иначе гръмко оповестяван приоритетен отрасъл - селското стопанство. Служебният земеделски министър се провали. Какво общо има напояването с екологичните, зелени цели на ОСП, ме попита той в един разговор. Е, ако загубата на вода по трасето на поливните съоръжения достига до 60-70%, не е екология … Във времената на световните „водни войни“. И когато климатичните промени обезводняват планетата. Колкото за икономическия ефект, т.е. дефект върху чувствителните сектори плодове и зеленчуци, да не говорим.

Биопроизводителите бяха единствените отявлени противници на парите за напояване – щели да потънат в пясъка и корупцията. Сега и те са между възмутените. Подмятанията да не се дават толкова пари, за да си напояват царевицата зърнопроизводителите, напомнят за шопската максима – ке си запалим къщата, да изгори на Нане плевнята.

В последния вариант на Плана за възстановяване махалото отиде в другата крайност – с акцент на дигитализацията. Ако обаче направим един сериозен прочит на индикативния списък за възможните инвестиции, ще бъдем доста разочаровани. Финансиране на съоръжения за различни животински отпадъци и води, за съхранение на минерални торове. В същото време трябва да се спази изискването да не се подпомага изпълнението на съществуващото законодателство. Цифровата трансформация присъства с възможности предимно за големите ферми – проследяване на здравословното състояние на животните, тяхното хранене, маркетинга и проследяемостта на продукцията до пазарите. Една анкета на МС сочи: 49% от стопаните не знаят що е това цифрово земеделие. Под въпрос е: има ли баланс между екологичните, икономическите и социалните страни? Бомбата е хвърлена, очаква се взривната вълна.

 

 

Коментар на Валентина Спасова

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.