Водата като съдба: защо едно стопанство се премести, за да оцелее
„Чувствате ли се победител в своя професионален път?“ – въпросът виси във въздуха още преди да започне същинският разговор. Ради Радев не отговаря директно. Вместо това започва да говори за земеделието така, както малцина го правят – като за система от оцеляване, а не просто като бизнес.
„Въпреки тежката ситуация, въпреки напускането на едно място, закриването на стопанства… неслучайно има предавания, които трябва да се казват „Те оцеляха“. Защото нулата в земеделието и градинарството не е нула. Едната нула е да не произвеждаш. Другата е да завършиш годината с произведени хиляди тонове зеленчуци. Това не е нула – това е живот.“
По думите му производството е затворен кръг, в който фермерът едновременно е производител и потребител. „Когато произвеждаш, ти си потребител на собствените си семена, торове, препарати, труд, ренти. От самото производство заделяш средства за всичко – за държавата, за акцизи, за горива. Всеки литър нафта носи лев акциз. А това, което произвеждаш, е в основата на работата на всички след теб – преработватели, търговци, партньори. Това е веригата на оцеляването.“
Ради Радев подчертава, че земеделието е партньорска система – „на входа и на изхода“. „Когато си в критична ситуация, всичко е въпрос на оцеляване. Да оцелееш стратегически – с партньори, с организация, с мисъл.“

От Нови пазар до нови региони
Разговорът се връща назад – към периода около 2005–2006 година, когато той е сред утвърдените зеленчукопроизводители в района на Нови пазар.
„До 2006 година бяхме изградили стопанство стъпка по стъпка още от началото на демокрацията. Никога не съм участвал в проекти, субсидии или програми. Всичко е правено с труд, с производство и със заделени средства. Така се купуваше техника, така се развиваше технологията.“
Той си спомня за първите поливни системи – дъждовални, ролкови, за трудностите, но и за амбицията да се създаде работещо земеделие в условията на времето.
Оранжерията – „бутикова лаборатория“
Днес Ради Радев работи в различна среда – в оранжерия, която той описва като „бутикова колекция“. „В момента сме в колекция от люти чушки – чили пипери. Имаме 106 сорта. Това не е просто производство, а експериментална база.“
Сътрудничеството с чуждестранни партньори е ключово. „Работим с фирма, която има специализирани стопанства за люти чушки. Това е вече няколкогодишна работа. Отглеждаме мексикански сортове в условията на България.“

Сред растенията има и бананови растения, които не са част от продукция, а от експеримент. „Тези банани са на шест години. Те показват дали успяваме да създадем климат, близък до мексиканския. Така следим дали условията са подходящи за развитието на културите.“
Оранжерията, по думите му, е проектирана за „серийно производство“.
„Тук през всички сезони има растения – от всички ботанически семейства. Домати, пипер, патладжан, тиквови култури, краставици, тиквички, дини, пъпеши, дори билки и подправки. Всичко е представено.“
Ръчен труд и ежедневие без почивка
Работата в стопанството не познава почивка. „Работим рамо до рамо с работниците. Аз едновременно организирам и извършвам дейностите – от транспорта сутрин до организацията вечер, от водата до почивките.“
Той не крие физическото натоварване: „Правим между 5 и 20 километра на ден, понякога и повече. Всичко е движение.“
Поливането също остава традиционно. „Поливаме ръчно, с маркучи и решетки. Опитвахме автоматизация, но не се получи – или се преполива, или остава сухо. А семената са скъпи. Нямаме право на грешка.“

Семейството и професията
Съпругата му също е агроном по образование, но е била дълги години учител.
„Аз съм преподавала биология и систематика. След пенсионирането се включих в работата, но основно като помощник.“
Днес двамата работят заедно, макар и с огромно натоварване.
Клиентите – три различни свята
Ради Радев разделя клиентите си на три групи. „Първите са стопаните – хора за лична употреба, които купуват по 50–100 корена. Вторите са хектарници – семейни стопанства до около 10 декара, които продават продукцията си. Третите са хилядниците – големи фирми с десетки хиляди растения.“
Освен това има и научни и експериментални поръчки. „Работим и с фирми за изследователски цели – малки партиди, експерименти, тестове.“
Причината за преместването – водата
Най-тежкият момент в неговата история остава липсата на вода.
„Не избягахме. Просто трябваше да преместим производството, за да оцелеем.“
Той описва системна криза: „Поливният сезон свършваше на 15 август, а ние тогава разсаждахме стотици декари броколи. Климатът се променяше, сушата се засилваше. И колкото и съвършена да беше системата, тя не можеше да компенсира липсата на вода.“
Според него проблемът е стратегически за държавата. „Без вода няма градина. Няма значение какви субсидии има. Трябва да има обезпечен ресурс.“
За бъдещето на земеделието
Ради Радев говори и за националната политика. „За България един милион декара поливно земеделие е напълно достатъчен. Но те трябва да бъдат обезпечени с вода. Това означава около един милиард кубически метра.“
Той критикува настоящия модел: „В момента не правим земеделие, а правим субсидии. Земеделието се изкривява, когато се разчита само на помощи.“

Финал – послание към обществото
В края на разговора той се обръща към потребителя, не към институциите.
„Ако всяко семейство отдели по 10 евро за български зеленчуци, ще помогне на хиляди производители. Това не е теория – това е реалност.“
И добавя: „Оцеляването е първото условие. Без него няма развитие. Първо оцеляваш – после успяваш.“
Разговорът приключва така, както е започнал – не с отговор, а с размисъл.
Репортаж на Валентина Спасова
Гледайте Ради Радев в предаването „Те победиха“:



