Затова сънародниците ни предпочитат да работят в чужбина, казва Анелия Иванова, председател на НФЗГС, КТ „Подкрепа“
В България на ниво социален диалог между работодатели и синдикати в сектор „Земеделие“ имаме сериозни пропуски, казва Анелия Иванова, председател на Националната федерация „Земеделие и горско стопанство“ към КТ „Подкрепа“. В това отношение страната ни трябва да заимства от опита на Италия, Франция, Испания – там има перфектен социален диалог. Тези страни са успели да се договорят на национално ниво по отношение на минималната работна заплата и на всички видове доплащания - за извънреден труд, за отпуски, за безработица. Което е много сериозен плюс и затова нашите сънародници предпочитат да работят във Франция, Испания, Италия.
Почасовата ставка в тези страни 10-11 евро на час в сектора на земеделието, при условие, че говорим за ниско квалифициран труд. Българският земеделски бизнес страда за работна ръка и има нужда от квалифицирана такава. У нас основният проблем са ниските нива на заплащане и в тази посока трябва да се действа. Необходими са прогресивни правителства, които наистина да поставят фокуса върху цената на труда в секторите земеделие и хранително-преработваща промишленост.
В България се работи на минимална работна заплата – поне такава е моята информация, казва Анелия Иванова. „Повечето фермери, с които аз разговарям, твърдят, че плащат по-високи надници и в същото време пак не могат да намерят работна ръка.
Проблем са и еднодневните трудови договори
Ние, от КТ „Подкрепа“, сме против тях. Те бяха въведени с цел да се изсветли работната ръка, но този подход не проработи, даже напротив – случи се точно обратното. Просто един работник не може да е спокоен когато знае, че днес е на работа, а утре не е.
В западните европейски държави работниците имат възможност да работят поне девет месеца, след което върху ставките, които плащат като работна заплата, те са осигурени за безработица, осигурени са за здравен статус така, че могат да ползват тамошните Бюра по труда. И те отиват на борсата, когато е зимен сезон, когато няма работа и така имат осигурен постоянен доход. А у нас е обратното – хората работят 2 седмици по розобер и после не знаят какво се случва с тях.
Затова е нужно земеделско обединение в Българска аграрна камара – това, което предложиха преработвателят Кирил Вътев и акад. Атанас Атанасов – ние, от КТ „Подкрепа“, участваме в тази инициатива. Камарата и земеделският бизнес могат да подпишат споразумение по отношение на работната ръка и да разполагат с база данни за нея.
Ето, сега започва сезонът на розите, след това идват черешите, а проблемът с липсата на работна ръка стои. България не е толкова голяма. Трябва да се анализира ситуацията с наличната работна ръка - това може да стане през Агенцията по заетостта, Бюрата по труда, общините. Кметовете също разполагат с такава информация. Нашата идея е да се получи синергия - да се направи една борса през Агенцията по заетостта и там да вървят заявките за работници. Във Франция го има този модел. През него се извършват и професионалните обучения на работниците, там и синдикатите участват, бизнесът винаги разполага с пълната информация. Затова трябва да вземем пример от Франция, Италия и Испания. За да не ходят нашите сънародници да работят там, а да остават тук.
