Рапица вместо царевица: как земеделците реагират на сушата
Радостина Жекова е второ поколение земеделец, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Срещаме я по време на семинара на НАЗ, за да ни разкаже какви са актуалните тенденции на полето и какви са очакванията за следващата година.
Какво се случва на полето
„Към този момент пшениците изглеждат изключително добре, особено ако ги сравним с миналата година“, обяснява Жекова. Тя допълва, че новата култура за региона – рапицата – се разширява значително: „Има изключително големи площи с рапица и ечемик.“
Попитана дали увеличаването на площите с рапица е реакция на слабата година за царевицата и слънчогледа, Жекова потвърждава: „Точно затова решихме да заложим на рапица тази година. Предполагам, че площите с царевица ще бъдат драстично намалени за 2026 г.“
Пазарът: Ценови предизвикателства
По отношение на пазара ситуацията е тревожна. „Царевицата пострада от сушата, като цената ѝ е около 360 лева за тон. Пшеницата в момента е с цена 350 лева за тон в Добрич, което е изключително под себестойността“, споделя Жекова.
Слънчогледът също се търгува с трудности поради лошото качество, като цената за тон достига едва 880 лева. „Когато съберем всичките разходи, истината е, че картината въобще не е розова. Реално и трите култури са на загуба в момента“, подчертава тя.
Европейските регулации и техният ефект
Жекова отбелязва, че новите европейски изисквания усложняват ситуацията за земеделците: „С вкарването на поредния данък от 1 януари 2026, европейските земеделци стават още по-неконкурентоспособни. Споразуменията с Меркосур и САЩ ще доведат до ситуация, в която дори на вътрешния пазар ще е трудно да продаваме продукция.“
Договорите за аренда и инвестициите
„Със сигурност договорите за аренда трябва да са с по-дълъг срок“, казва Жекова. „В България имаме едногодишни договори, което обърква пазара. Не можеш да инвестираш в нови технологии, почви или напояване с едногодишен договор.“
Що се отнася до тенденциите за напояване и алтернативни култури, Жекова е откровена: „Няма пазар за алтернативни култури – производителите не могат да ги продадат. Пробвали сме различни варианти, включително азотфиксиращи култури, но цените са изключително ниски и нерентабилни.“
ОСП и бъдещето на субсидиите
По отношение на СЕПП след 2027 Жекова отбелязва: „Най-точното определение е неизвестност. Това ще доведе до голямо напрежение в сектора.“
Неслучайно Жекова завършва разговора с думите: „Въпреки трудностите, се надявам, че земеделците ще успеят да преодолеят предизвикателствата и да продължат да произвеждат храна за България и Европа.“
Репортаж на Инес Златанова
