Коментарът е на биопроизводителя Цветан Цеков, който иска кардинални промени в подкрепата към т. нар. „чувствителни сектори“
Един от успешните биопроизводители у нас Цветан Цеков, говори с тревога за сегашното състояние на българското градинарство. Реалностите в сектор „Плодове и зеленчуци“ у нас са печални, особено ако се сравняваме с другите. Например с Нидерландия.
“Нидерландия реализира експортен потенциал от над 16-18 млрд. евро, концентриран в около 300 големи производители. Целият процес се администрира от 25 души. В България има регистрирани около 5-6 хил. производители на плодове и зеленчуци, 900 души държавна администрация. Срам ме е да кажа цифрата, която реализираме като оборот”.
В продължаващото политическо безвремие, кардиналните промени в земеделието изглеждат изгубена кауза. Целите обаче са ясни. Цветан Цеков ги назовава кратко и точно.
“За да е успешно българското производство на плодове и зеленчуци са нужни максимална ефективност, максимална продуктивност, качество, пазари. Всичко това се постига с политики – с набелязани краткосрочни и дългосрочни цели. За съжаление, такава визия отсъства от българската политика. В резултат на това, ние загубихме потенциала на българското производство.“
Малките градинари още чакат промени в данъчното законодателство – за да могат да се сдружават, без да бъдат обвинявани, че източват средства като свързани лица.
“Ние винаги сме информирали, давали сме сигнали към управляващите какви са проблемите. Мога съвсем отговорно да го заявя – държавната администрация не си е на мястото. Без организации на производители, без организирани производства, тези сектори няма как да се развиват.“
Евтиният внос на плодове и зеленчуци у нас е неизменен бич за българските градинари. В сегашните кризи тежестта на този удар става още по-голяма.
“До нас е Турция и тя се превръща в един изключително сериозен производител – благодарение на тамошната държавна политика на подкрепа. Инвестициите в турското земеделие са огромни, особено в напояването. Всеки ден между 500 и 700 тира със земеделска продукция от Турция влизат в Европа. Това гилотинира българската продукция, ние няма как да се конкурираме с тях.“
Към евтиния внос се прибавя и европейската солидарност – в контекста на войната в Украйна. В човешки план тя е абсолютно аргументирана и оправдана, на общия пазар обаче правилата са безпощадни.
“Тази политика на Европейския съюз, с която се даде възможност за безмитен внос на плодове и зеленчуци от държавите, близки до военните действия в Украйна, като в същото време те не спазват строгите европейски регламенти – това ни постави в изключително неравноправна пазарна среда. Помагайки на тях, ние обезглавихме себе си.“
Равносметката в началото на 2023 година е тъжна - мнозина производители се отказват от своите производства. И това е червена лампа, сигнал за тревога, казва Цветан Цеков.
“Ако ние форсмажорно не предприемем мерки – кракосрочни и дългосрочни, с поставени цели, още преди 15 години съм го казвал – в рамките на няколко години ние ще загубим сектор „Плодове и зеленчуци“. Всяка година има производители, които се отказват. Така губим ядрото, губим качествените производители.“
Извънредните мерки за подкрепа са временно спасение. Кардиналните проблеми в сектор “Плодове и зеленчуци” искат кардинални промени в политиките.
“Не става въпрос да се раздават пари на калпак – това е лоша политика. Говорим за кардинална промяна в подкрепата към т. нар. „чувствителни сектори“ - те трябва да се превърнат в устойчиви. Аз лично се изморих да наблюдавам 20 години как се налива от пусто в празно – наливаме един огромен ресурс в кацата, но тя продължава да тече...“
Автор: Анета Божидарова
