Баланс между технологии, почвено здраве и устойчиво производство
В стопанството на Ангел Вукодинов, в района на Съединение – Пловдивско, земеделието е семейна традиция. Стопанисват около 17 000 декара, а днес вече второто поколение активно участва в работата на полето и управлението на стопанството.
Впечатления от Хановер
Ангел Вукодинов посещава изложението вече 27–28 години. Според него, макар и секторът да усеща стагнация по отношение на приходите, техниката се развива бързо.
„Особено впечатление ми направи присъствието на китайските производители – във всички подотрасли на земеделието: дронове, роботика, автономни машини. Много софтуер, много автономни решения. Виждаме, че науката се развива и се надяваме тези технологии да облекчат труда и да помогнат за справяне с климатичните предизвикателства“, обяснява той.
Търговия и производствена независимост
Ангел Вукодинов подчертава, че устойчивостта в земеделския бизнес не може да се постигне чрез представителство на чужда техника. „Аз започнах с търговия на машини преди 34 години, а земеделието беше хоби. Днес производството е основното ми занимание, а търговията – по-скоро хоби. Обслужването на техниката изисква голяма специализация и експертиза. Това трудно може да се съчетае с нормално земеделско производство“, казва той.
Младите и бъдещето на агробизнеса
Въпреки стереотипите за младите и трудната работа на полето, Вукодинов е оптимист: „В нашето семейство второто поколение, племенникът на сестра ми и синът ми, се включиха сами. Никога не сме ги насилвали – изборът да останат в земеделието беше техен.“
НО-ТИЛ и климатичните предизвикателства
Практиките на НО-ТИЛ се прилагат в стопанството вече почти 18 години, а „по-чист“ НО-ТИЛ – около 8–9 години. Ангел обяснява, че тези методи не са панацея: „Човек трябва да разбира процесите и да ги интегрира в производството, за да решава проблемите. Балансът между приходи и разходи е нарушен заради политиката, войните, Зелената сделка и високите цени на суровините и техниката.“
Оптимизацията на технологиите е ключова: „НО-ТИЛ не е просто копиране на методи. Трябва да се разбере ролята на въглерода, микроорганизмите, растителните остатъци и покривните култури. Важно е да се избегне прекалено разравяне на почвата, прегряване и изсушаване. Целта е по-добро почвено здраве, което намалява разходите, защото се изисква по-малко труд, гориво и машини.“
Поливно земеделие и асоциации
Друг ключов аспект за увеличаване на продукцията е поливното земеделие. „Като асоциация работим активно по тези въпроси, макар че бюджетът за напояване е ограничен“, споделя Ангел. Той допълва, че усилията на асоциацията са довели до превръщането на доставката на вода за напояване в услуга с обществено-икономически характер, което я прави по-достъпна за стопанствата.
Зелената сделка и въглеродният отпечатък
„Цените на торовете и въглеродният отпечатък се повишават вследствие на Зелената сделка. Личното ми мнение е, че Европа стана твърде зелена, докато другите части на света – не. Въпреки това, практиките като увеличаване на органичния въглерод в почвата помагат за баланс и подобряват качеството на почвата. Това не е само за приходи от въглеродни кредити, а за истинска грижа за почвата“, казва Ангел.
Репортаж на Инес Златанова
