Новите правила за въглеродните емисии: по-скъпи торове и риск за фермерите
Европа от години води активна политика в областта на климата, но част от индустрията и земеделския сектор започват все по-открито да поставят въпроса за баланса между екология и конкурентоспособност. Темата бе обсъдена по време на 12-та Национална среща на АЗПБ, на която експерти и представители на индустрията коментираха ефектите от механизма за въглеродна корекция на границата – СВАМ.
Европа в „кръстоносен поход“ за климата
Според експерта по управление на околната среда, ресурсите и енергията Боян Рашев политиките на ЕС в областта на климата са резултат от обществените нагласи в Западна Европа през последните две десетилетия.
„Избирателите в Западна Европа в голяма степен бяха убедени, че светът е изправен пред сериозна климатична криза и някой трябва да го спасява. В Европа това убеждение получи много по-силна политическа подкрепа, отколкото в други части на света“, посочи той.
По думите му именно в този контекст трябва да се разглежда и Парижкото споразумение за климата от 2015 г., когато Европейският съюз поема значително по-строги ангажименти за намаляване на въглеродните емисии от останалите големи икономики.
„Тогава коментирах, че Европа предприема нещо като климатично самоубийство, защото тръгва да прави много тежки ограничения сама“, припомни Рашев.
СВАМ – опит за защита на европейската индустрия
Впоследствие ЕС осъзнава, че строгите екологични изисквания водят до деиндустриализация и загуба на конкурентоспособност. Именно затова се появява идеята за СВАМ – механизъм, който да изравни условията между европейските производители и вносителите от трети страни.
Логиката е сравнително проста – европейските предприятия плащат висока цена за въглеродни емисии, докато много производители извън ЕС не плащат нищо.
„Когато европейски производител плаща например около 80 евро на тон въглеродни емисии, а производител в Китай или Индия не плаща нищо, европейската индустрия губи конкурентоспособност. СВАМ трябва да наложи същата цена и върху вносните продукти“, обясни Рашев.
Боян Рашев, експерт по управление на околната среда, ресурсите и енергията
На практика това означава, че при внос на определени стоки в ЕС се начислява въглероден данък, който компенсира разликата в екологичните разходи.
По-скъпи суровини за земеделието
Според експерта обаче ефектът от тази политика може да бъде поскъпване на редица ключови суровини, включително минералните торове.
„От гледна точка на земеделските производители почти всичко, което купуват в Европа, ще стане по-скъпо. Евтиният внос се оскъпява, за да се изравнят условията“, коментира той.
В същото време част от европейските предприятия вече са преструктурирали дейността си. Пример за това са заводи за торове, които са спрели производството на амоняк в Европа и разчитат на внос на суровината.
Органичните торове не могат да заменят минералните
Рашев коментира и идеите за по-широко използване на органични торове и технологии за извличане на азот от отпадъци във фермите.
„Органичните торове имат своето място, но не могат да заместят огромните количества азот, които са необходими на модерното земеделие“, подчерта той.
Фермерите реагират късно
По думите на експерта дебатът за СВАМ в ЕС не е нов – той продължава поне от седем-осем години.
„Всички решения по този механизъм са взети много отдавна. Ако днес някой чува за СВАМ за първи път, значи е изпуснал доста дълъг политически процес“, коментира Рашев.
Според него производителите на торове са предупреждавали за ефекта от тези политики, но земеделският сектор реагира сравнително късно.
„Земеделците започват да бъдат чувани, когато излязат с тракторите. Това е реалността в Европа“, допълни той.
Какво представлява СВАМ
Търговският директор на Агрополихим Георги Борисов също обясни механизма и очакваните ефекти върху пазара.
„СВАМ е механизъм, който допълва европейската схема за търговия с емисии. При внос на определени стоки, включително торове и техните прекурсори, се начислява въглероден данък в зависимост от емисиите, отделени при производството им“, поясни той.
По думите му, ако даден продукт е произведен с високи въглеродни емисии, при вноса в ЕС ще трябва да се заплати съответната разлика.
Риск от недостиг на торове
Борисов предупреждава, че механизмът може да доведе и до проблеми с доставките.
„Вече има статистика, която показва, че през януари вносът на някои торове е намалял с 70–80%. Част от това беше компенсирано със запасяване преди въвеждането на СВАМ, но ако тенденцията продължи, може да се стигне до сезонен недостиг“, посочи той.
Липса на защита за износа
Според представителя на индустрията един от най-големите проблеми е, че механизмът не защитава европейските производители при износ.
„Ако изнасяме продукция за пазари като Алжир, Египет или Саудитска Арабия, ние се конкурираме с производители от целия свят, които не са плащали въглероден данък“, обясни Борисов.
Същото важи и за земеделската продукция. Европейските фермери могат да произвеждат по-скъпа „зелена“ продукция, докато на пазара влиза по-евтин внос от страни извън ЕС.
България настоява за промени
България вече е заявила позиция в подкрепа на временно суспендиране или промяна на механизма за торовете.
„Нашата позиция е, че СВАМ в сегашния му вид трябва да бъде коригиран или дори премахнат. Темата за конкурентоспособността не е достатъчно застъпена в регламента“, заяви Борисов.
Георги Борисов, търговски директор на Агрополихим
Според него устойчивостта трябва да върви ръка за ръка с икономическата логика.
„Няма бизнес, който да функционира дългосрочно само на база зелени политики, без да отчита финансовата страна. Устойчивостта означава и икономическа жизнеспособност“, подчерта той.
Вижте повече по темата в предаването Брюксел в превод по АГРО ТВ.
