От комбайните до университета: пътят на един бъдещ фермер
Светослав Василев е четвъртокурсник в Лесотехническия университет, специалност „Агрономство“, и вече ясно вижда бъдещия си път – да се върне към семейния бизнес и да го развива като част от следващото поколение земеделци.
Младият фермер разказва, че изборът на специалност не е случаен, а естествено продължение на средата, в която е израснал. Семейството му се занимава със зърнопроизводство в района на Кнежа, където обработва около 8000 декара земя. „Изцяло сме се насочили към зърнопроизводство“, споделя той и допълва, че още от малък е сред комбайните и тракторите, заедно с баща си, дядо си и чичо си.
Така земеделието се превръща не просто в професионален избор, а в семейна традиция. „Аз съм трето поколение“, казва той и признава, че първоначално е имал и други планове за развитие, но постепенно пътят му е бил определен от средата и опита, който е натрупал още като дете.
За него агрономството е съчетание между практика и теория – нещо, което университетът допълва към реалната работа на полето. Като най-голямо предизвикателство в сектора той посочва динамиката на земеделието и постоянната промяна в натоварването. „Няма ден, който да прилича на другия“, казва той и подчертава, че именно напрежението и отговорността са част от ежедневието.
В същото време младият агроном вижда и ценностите, които земеделието дава – търпение, постоянство и резултат, който идва след труд. „Каквото посееш, това ще пожънеш“, обобщава той житейския урок от работата на полето.
Бъдещето на семейното стопанство той свързва с умерено разширяване и модернизация. Според него техниката вече е на добро ниво, а следващата стъпка е по-скоро оптимизация и рентабилност, отколкото мащабни промени.
По отношение на обществените нагласи към сектора той е категоричен, че земеделието често е неправилно разбирано. „Не всички земеделци са милионери. Това е труден и рисков бизнес“, казва той и подчертава, че зад него стоят дълги дни и често лични лишения.
Въпреки трудностите, той вярва, че младите фермери могат да внесат нова посока в българското земеделие – чрез технологии, дигитализация и по-лесен достъп до информация. Особено внимание обръща на потенциала на изкуствения интелект и новите дигитални решения.
Към младите, които се колебаят дали да поемат по този път, той отправя ясен съвет – нужни са реални основи и приемственост. „Трябва да има семейна връзка и опора. От нищото не се започва земеделие“, казва той и подчертава значението на наследствеността в сектора.
Въпреки трудностите и несигурността, Светослав вижда смисъл именно в земеделието – като свобода, отговорност и начин на живот. А бъдещето, по думите му, може да е неясно, но със сигурност зависи от труда и постоянството на хората, които го градят.
