Трябва ли ЕС да произвежда повече, за да зависи по-малко от вноса?
Структурна трансформация в световен мащаб, климатични сътресения, икономически изпитания и геополитически кризи разтърсват тази зърнена култура, което води до безспорни стратегически промени за Европа.
Ако разгледаме историята на царевицата в световен план, царевицата не познава кризи! От началото на 21 век тя е най-произвежданата зърнена култура, изпреварвайки пшеницата, с 1 милиард и 200 милиона тона годишно, т.е. удвояване в сравнение с началото на второто хилядолетие. Изискванията се увеличиха: демографският растеж със сигурност, но преди всичко консумацията на месо в развиващите се страни и диверсификацията на вече многобройните употреби на царевицата. Ако 10% от световната реколта се използва директно за храна на хората, то 60% е за храна за животни, а 30% са част от схемите за преработка на козметични стоки, биоматериали или биогорива. При царевицата средните световни добиви са се увеличили с 40% през последните две десетилетия. Само за соята може да се каже същото, докато производителността на ориза и пшеницата сериозно намалява. Предстои да разберем дали царевицата ще успее да поддържа това темпо и занапред. Възгледите са поляризирани в най-големите страни-производителки. А те са рядкост: Съединените щати, Китай и Бразилия образуват всемогъщ триумвират с две трети от световната реколта. Приложението обаче е различно. Половината царевица се превръща в биогориво в Съединените щати. В Китай зърнените култури представляват ключов фактор за хранене на свиневъдния сектор, като се има предвид, че потребителите обичат това бяло месо. Когато прасетата бяха масово засегнати от африканска чума през 2018 г., Пекин изпадна в паника. Тогава закупуването на царевица дойде като подкрепление. Въпреки това, с 280 милиона тона (Mt) годишно, странатае почти автономна. Китай обаче си е самодостатъчен, катодоказателство за това е тежестта му на световния пазар. Що се отнася до Бразилия, там също царевицата, подобно на захарната тръстика, се използва широко за осигуряване на енергия.
Освен това повече от 90%от глобалните биогорива, базирани на царевица, са бразилски и американски. Нека си кажем истината обаче! Бразилската земеделска сила не забравя откритото море: непрекъснато множество от кораби плува към Китай и други азиатски страни. Япония, Южна Корея и Виетнам са сред първите 5 световни вносители на царевица. Освен това ролята на логистиката се засили през последните две десетилетия. Международната търговия със зърно не спира да се развива. Това е съвсем в реда на нещата: със 170 до 180 Mt годишно международната търговия с царевица сега е два пъти по-голяма, отколкото в началото на този век. По това време всеобщото мнение беше, че запасяването е безполезно. Китай и Индия не го послушаха. По отношение на царевицата планетата разполага с 4 месеца за консумация. Но без китайските и индийските резерви тя пада до 4 седмици. Не трябва да се заблуждаваме! Както при производството, търговията с тази зърнена култура е свръхконцентрирана. Ако едва 15% от реколтата от царевица пресича граници, само четири сили отговарят за 80% от тази търговия: начело са Съединените щати (35%), следвани в еднакви мащаби от Бразилия и Аржентина.
След тези глобални показатели, чиято цел е да се коригира пространствено-времевото късогледство, което твърде често ни връхлита, нека се върнем към Европа. Със своите 27 държави-членки, ЕС представлява 5% от световното производство на царевица. 90% отиват за храна за животни. Едва една трета от европейските нужди от царевица са покрити. С 25 Mt тази година ЕС остава водещият вносител в световен план. Той разчиташе на Украйна да осигурява доставките повече от десетилетие, особено след като тази царевица на нашите източни порти се оказва без ГМО, което е голяма разлика в сравнение с Америка. Забележка за привържениците на споразумението за свободна търговия с Меркосур или за онези, които желаят специални отношения със Съединените щати, които не се колебаят отново да засилят присъствието си на европейска земя. Все пак те са прагматици: ако Европа разполага с по-малко газ и царевица от Изток, то обръща глава повече на Запад.
И ако обърне поглед към собственото си огнище, какво ще види по отношение на царевицата? Че само разширяването с нови държави-членки направи възможно в продължение на две десетилетия да се запазят обеми от около 60 Mt годишно производство.
Директор на Клуб ДЕМЕТЕР (Club DEMETER) Научен сътрудник в Института за международни и стратегически отношения (IRIS), Преподавател в Католическия университет в Лил
С други думи, растящите реколти в Румъния и Полша покриха нарастващото търсене в рамките на ЕС. След присъединяването си през 2004 г. Полша увеличи реколтата на царевица шест пъти. Това е вторият производител след Франция, която произвежда между 10 и 15 Mt в зависимост от годината и климата.
Обратно, в Испания и Италия кривите постепенно спадат. Царевицата никак не харесва летните засушавания преди прибирането на реколтата в началото на есента. Производствените обеми в ЕС са намалели с 20% през 2022 г. спрямо средното за 2018-2021 г. А 2023 г. не вещае нищо добро между жадния Иберийски полуостров и много европейски региони, притеснени от липсата на валежи. Дори в Полша всички говорят за проблема с водата. Във Франция, съчетано с промените във времето, които биха могли да накарат царевицата да се премести на север, проблемът се решава директно, като се има предвид, че целият сектор представлява една трета от френското селско стопанство, което към момента се напоява. Утре ще бъде необходимо да можем да използваме повторно повече отпадъчни води - област, която отчита твърде голямо забавяне. Докато 50% от европейското производство на царевица идва от Франция, Полша и Румъния и 800 000 хектара са загубени през последните 20 години (което се равнява на 7 до 8 Mt по-малко производство), каква ще бъде бъдещата карта на царевицата? Трябва ли ЕС да произвежда повече, за да зависи по-малко от вноса? Две неизвестни съществуват относно този въпрос. Ще бъде ли необходимо да се увеличи делът на царевицата, предназначена за биоенергия, като се знае, че в момента само 6% от реколтата се трансформира в гориво? Някои оспорват подобна ориентация, като подчертават предимството на храната (човешка или животинска), но други призовават за помощ от света на земеделието, за да успеят да се справят с климатичните промени и със зависимостта от изкопаемите горива.
Нека оставим настрана този средно-дългосрочен анализ и да завършим сУкрайна - нашататрета фаза. През последното десетилетие тя се утвърди като 4-ият по големина износител на царевица в света. Войната от 2022 г. насам промени тази тенденция. Зърненият коридор в Черно море временно предостави глътка свеж въздух на украинския износ. Трябва също така да се изтъкне сериозният ангажимент на ЕС от пролетта на 2022 г. да установи линии на солидарност и да предложи нови и алтернативни изходни маршрути. Повече от 25 Mt зърно по този начин са транзитирани по суша, чрез баржи, камиони или железопътни линии. Геостратегически този избор беше правилният, за да помогнем на Украйна, да нахраним света и да снабдим ЕС с царевица. Ефектите обаче се разпространиха към пазарите на съседните европейски държави до такава степен, че Полша въвлече Румъния, България, Унгария и Словакия в енергичното оспорване на тази система, което причинява срив на местните цени и изкривяване на конкуренцията. Знае ли ЕС как да остане единен, когато геополитическите изпитания продължават? Независимо дали по отношение на бъдещето и науката, света и Киев, или сближаването между държавите-членки, царевицата добре илюстрира степента, в която нашата Европа - толкова силна, когато се обединява в изразяването на своите ценности и своите интереси, и наивна, когато се колебае по кой път да поеме, когато е на кръстопът. Нека да проведем правилните дискусии с оглед на приближаващите избори през 2024 г. Нека да говорим за селското стопанство!
