Кой гилотинира българските производители на плодове и зеленчуци
Цветан Цеков е доайен на биопроизводството у нас, пример за успешен бизнес. Реалностите обаче у нас в сектор „Плодове и зеленчуци“ са тъжни. Особено ако се сравняваме с другите. Например с Нидерландия. „Те реализират експортен потенциал от над 16-18 милиарда, концентрирани в 300 сериозни и големи производители и процесът се администрира от 25 души. У нас имаме 5-6 хиляди производители на плодове и зеленчуци, 900 души държавна администрация в МЗм и просто ме е срам и неудобно да спомена цифрата, която реализираме като оборот“, коментира Цеков.
В продължаващото политическо безвремие, кардинални промени в земеделието изглеждат кауза пердута. Целите обаче са ясни. „Максимална ефективност. Максимална продуктивност. Качество. Пазари. Но всичко става с политики, за съжаление до този момент в нашата държава те отсъстват и в резултат на това ние загубихме потенциала на българското производство.“
Малките градинари още чакат промени в данъчното законодателство – за да могат да се сдружават, без да бъдат обвинявани, че източват средства като свързани лица.
„Ние винаги сме информирали, давали сме сигнали какви са проблемите, но мога да кажа съвсем отговорно, че държавната администрация не си е на мястото и не си свърши работата по една или друга причина. Виждате какво се случва - без организации на производители, без организирани производства няма как да се развиват тези сектори.“
Евтиният внос на плодове и зеленчуци у нас е неизменен бич за българските градинари. В сегашните кризи тежестта на този удар става още по-голяма. „До нас е Турция. Турция се превръща в един много сериозен производител благодарение на политиките за развитие. Там няма проблем с климата, в по-топлата част направиха огромни инвестиции в поливно земеделие. Знаете, че всеки ден между 500-700 тира може би и повече със земеделска продукция заминават за Европа и една част остава в България, достатъчна просто да гилотинира българските производители. Ние не сме конкурентни с турските производители.“
Към евтиния внос се прибавя и европейската солидарност. В човешки план тя е обяснима, на общия пазар обаче правилата са безпощадни. „Тази политика на ЕС, с която даде възможност за безмитен внос на плодове и зеленчуци от държавите, които са много близо до военните действия, но в същото време не спазват тези регламенти, които ние спазваме, ни поставя в изключително неравноправно положение. Помагайки на тях, гилотинирахме себе си.“
През изминалата година мнозина производители се отказват от своите производства. И това е червена лампа, сигнал за тревога, казва Цветан Цеков.
„Ако ние форсмажорно не предприемем мерки, краткосрочни и дългосрочни, с поставени цели, в рамките на няколко години ние ще загубим тези сектори, защото всяка година се отказват страшно много производители. Губим ядрото. Губим качествените производители.“
Извънредните мерки за подкрепа са временно спасение. Кардиналните проблеми в сектора искат кардинални промени в политиките.
„Тук не става въпрос да се раздават пари на калпак. Трябва да има политики за устойчиво развитие на нашите уязвими сектори. Аз лично се изморих да наблюдавам 20 години как се прелива от пусто в празно. Наливаме един огромен ресурс в кацата и в същото време той изтича.“
