Може да се осигурят добри доходи за земеделските стопани
В България има райони с благоприятни почвени и климатични условия за отглеждането на памук - в Старозагорска, Хасковска, Ямболска, Сливенска, Бургаска и Пловдивска област, и някои райони в Северна България, където могат да се отглеждат около 600 000 декара с памук. В Южна България много подходящи за отглеждането на памук са около 300 000 декара, каза в интервю за БТА селекционерът на памук проф. д-р на науките Ана Салджиева от Института по полски култури в Чирпан, бивш Институт по памука.
Проф. Ана Салджиева се занимава с генетика, селекция и семепроизводство на памука. Автор и съавтор е на десет сорта памук. Участва и в разработването на две технологии за производството на памук, които намират приложение у нас и в съседни държави от региона. Вписана е на 10 ноември 2016 г. в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България", съобщиха за БТА от Патентното ведомство.
Проф. Салджиева отбеляза за БТА, че памукът е добър поминък за земеделските стопани и би могъл да обезпечава добри доходи за тях и стопанска заетост в селските райони. Памукът е много добър предшественик на зимните житни култури. През последните години този баланс е нарушен поради силно увеличаване на площите на по-лесно отглежданите култури - пшеница, ечемик, слънчоглед. Памукът може да се отглежда на почви, замърсени с тежки метали, на които продоволствени култури не могат да се отглеждат.
В Европа само две страни отглеждат памук на големи площи - това са Испания и Гърция. Памуковото влакно в Европейския съюз (ЕС) не достига и затова ЕС субсидира отглеждането на памук, каза проф. Салджиева. Само четири страни - Гърция, Испания, Португалия и България, имат условия за отглеждане на памук. Като се има предвид, че от сегашните държави членки на ЕС памук се произвежда само в Гърция и Испания, България може да заеме определени позиции в този сектор.
"От 2002 г. памукопроизводството у нас е в криза поради общата криза в земеделието, ниските изкупни цени и липсата на своевременни стимули. Памукът у нас е включен в програмата за развитие и субсидиране от фондовете на ЕС. Българските памукопроизводители получават eвропейска субсидия за памук от 2016 г. като допълнение към основнaта схема за единно плащане на площ", обясни проф. Салджиева.
Според нея възстановяването на родното памукопроизводство изисква обновяване на цялата материално-техническа база - както за производството на суров (неомаганен) памук (закупуване най-вече на нова памукоприбираща техника), така и за неговата първична преработка.
Памукът е основна влакнодайна и важна маслодайна култура. Основният продукт, заради който се отглежда, е влакното. Качествата на памуковото влакно като хигроскопичност, мекота и електронеутралност в много случаи го правят незаменимо от изкуствените влакна. Памукът е стратегическа суровина, чието търсене в световен мащаб расте непрекъснато, заяви проф. Ана Салджиева.
