Научният център по бубарство във Враца е единственият производител на бубено семе и е единствената организация, която изкупува пашкули у нас
„Тази година цената за 1 килограм първокачествени пашкули ще бъде 20 лева. Хората получават от нас излюпените буби и след като получат пашкулите, ни ги изпращат във Враца. Окачествяваме ги и заплащаме веднага на бубохранителите“, заяви доц. Здравко Петков от Научния център по бубарство – Враца към Селскостопанска академия. Звеното е единственият производител на бубено семе и единствената организация, която изкупува пашкули у нас. От 10 години няма фирма или юридическо лице, което да изкупува пашкулите. Причината - загубата на предишните и липсата на достатъчно нови пазари за реализиране на произведената продукция поради сравнително високата ѝ себестойност спрямо производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на практика наложиха дъмпинг и диктуват цените на международния пазар. Особено негативно върху бубарството в България се е отразила и приватизацията на дружествата, занимаващи се с изкупуване и преработка на пашкули, които на практика спряха тази дейност след като преминаха в ръцете на новите си частни собственици.
Възможност за допълнителен доход в селските райони
Черницата е основна фуражна култура за развитие на бубарството. Непретенциозна е и се развива почти повсеместно в страната, с изключение на над 1200 метра надморска височина, високи подпочвени води и засолена почва. Около 500 кг черничеви листа са нужни, за да се отгледа една кутийка с 20 000 буби до получаване на пашкули. Също така, трябва да има подходящо помещение, като за една кутийка буби са необходими около 20 кв. метра. Когато достигнат до пета възраст са най-големи - около 7-8 см и около 1 сантиметър в диаметър. След като им свърши биологичният живот, бубите спират да се хранят и завиват пашкули. Ако не се предадат и не се изсушат пашкулите, продължава биологичното развитие на гъсеницата и тя се превръща в какавида и след още 12 дни се превръща в пеперуда, която пробива пашкула и съответно снася яйца.
В миналото
До 1990 г. държавата е стимулирала развитието на бубарството посредством дотиране на около 90% от себестойността на сухите пашкули, както и с други стимули за бубохранителите. Имало е изградена стройна система с предприятия за текстилни влакна в цялата страна. „Бубохранителите получаваха излюпени буби и черници безплатно. Продаваха си пашкулите на държавата и получаваха парите веднага. Черници се садяха обикновено на улиците в селата. Целият процес трае 32 дена, като основният труд се полага по време на петата възраст на бубите, която трае около 10 дена. Тогава от една кутийка буби се изкарваха повече една, две средни заплати за страната. Имало е села, в които всяка къща гледаше буби. В периода 1976-1978 година България е била до осмо място в света по производство на пашкули и на първо място сред социалистическите страни. Беше едно национално производство с приход на сериозна валута“, каза доц. Здравко Петков.
