Изборът на хербицид зависи от комплексни фактори
Хербицидите, които се прилагат при царевицата са почвени и вегетационни. В периода след сеитбата преди поникване, почвено, се внасят хербициди с преобладаващо противожитно действие. Честите пролетни засушавания у нас налагат използването на вегетационни хербициди, чиято ефикасност в много по-малка степен зависи от влажността на почвата за разлика от почвените.
Технологично употребата на почвен хербицид е задължителна при заплевеляване с едногодишни плевели, а вегетационните се прилагат за корекция или борба с многогодишните плевели паламида и балур от коренища.
Изборът на вегетационен хербицид зависи изцяло от типа заплевеляване. Тук винаги трябва да се отчита момента на приложение и безопасността за царевицата.
В седмичната ни анкета попитахме потребителите на Agro.bg какъв хербицид биха избрали за царевицата. Оформиха се ясно две групи: 43 % се доверяват на вегетационните препарати, също толкова предпочитат съчетанието на почвен и вегетационен хербицид за по-добър ефект, а едва 14 % залагат само на почвените хербициди.
При чисто широколистно заплевеляване в това число и паламида се прилагат продукти на базата на 2,4 Д и дикамба. Те са много ефикасни, но са приложими само до 4-5-ти лист на царевицата. Това е така защото царевицата залага репродуктивните си органи около 4-ти лист, а това са хормоноподобни продукти, които приложени малко по-късно стресират културата и се отразяват негативно върху добива.
При смесено заплевеляване с едногодишни житни и широколистни плевели най-добре е да се следи фазата на житните плевели и да се третират във фаза 3-4-ти лист. По-късно, когато започнат да братят кощрявата и кокошето просо стават много по-устойчиви на хербициди и затова не бива да се закъснява с третирането. Заплевеляването рядко е еднотипно и е с различна плътност, което често налага борба едновременно с житни, широколистни плевели и балур от коренища. Прилагането на вегетационни продукти в царевицата винаги е било свързано със селективността на продуктите, което води до едни или други ограничения.
Балурът е един от най-опасните плевели за царевицата, защото силно я конкурира за вода, хранителни вещества и жизнена среда.
Обикновено балурът от коренища пониква малко по-късно от останалите плевели и борбата с него се води около 5-ти-7-ми лист на царевицата. Най-добре е да се изчака той да поникне до 20-25 см и да формира достатъчно листна маса, която поема повече препарат. След тази фаза балурът започва да развива коренището си и става по-мощен и труден за контрол. Поради факта, че балурът пониква по-късно понякога широколистните плевели могат да причинят ефекта на „чадъра” и балура не може да бъде напръскан добре. Това налага разделна борба първо с широколистните плевели, а след това с балура.
