Заораването на растителните остатъци в почвата създава благоприятни условия за трансформирането им в органично вещество
Със заповед № РД 09-293/04.05.2007 г. на министъра на земеделието бяха одобрени условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Тези условия и правила, които са задължителни за фермери и ползуватели на земеделски земи, са групирани в четири национални стандарта. Национален стандарт 2.2 гласи : “Задължително е стърнищата от полски култури да се заорават в почвата за създаване на благоприятни условия за трансформиране в органично вещество и се забранява тяхното изгаряне.”
Заораването на остатъците трябва да бъде направено поради важни от агротехническа гледна точка съображения. Преди всичко с него се връщат в почвата извлечените по време на вегетацията хранителни веществанатрупани в стеблата и корените, задържа се почвената влага, а обработката на повръхностния слой помага за унищожаването на плевелите. Палежите на стърнищата освен, че разрушават повърхностния почвен слой унищожават целулозата, от която се образува в последствие хумуса. С изгарянето на сламата от 1 дка пшеница например се губят приблизително толкова хранителни вещества, колкото се съдържат в тридесетина килограма NPK. Предвид на сегашните цени на химическите торове, не само палежите, но дори извличането на сламата от полето става икономически неоправдано.
Гореспоменатият стандарт вменява в задължение на земеделските производители да заорават растителните остатъци. Използуването им като средство за възстановяване на запасите от хранителни вещества обаче, задължително трябва да става със знанието за протичащите в почвата микробиологични процеси. Не е достатъчно остатъците просто да бъдат върнати в почвата. Необходимо е да бъдат и бързо разградени. Защото, ако останат продължително време в неразграден вид, ще предизвикат т.нар. явление азотен глад. Причината е, че в богата на въглерод среда органичният азот се разлага до такава форма, която растенията не могат да усвоят. Азотният глад от своя страна пък блокира усвояването на фосфора и калия. В крайна сметка бавното разлагане на растителните остатъци вместо полза води до компроментиране на следващата реколта. Опитите да се балансира съотношението между азота и въглерода в почвата чрез внасяне на азотни торове само влошава положението, защото последните вкиселяват почвата, съдействуват за развитието на плевелите и вредителите и влошават условията за развитие на почвената микрофлора и фауна.
Микроорганизмите са най-ефективното средство за разлагане на растителните остатъци, много по-ефективно, от който и да е минерален тор. Те не само участвуват в процесите на минерализацията на органичните вещества и образуването на хумуса, но и балансират пропорцията на хранителните елементи в него. Почвените микроорганизми извършват фиксация на азот от въздуха, благодарение на отделяните от тях ензими Ureаsa и Nitrogenаsa. Така се балансира съотношението между въглерода и азота в почвата, като се ограничава по време и мащаби недостига на азот в усвоима форма. За съжаление поради химизацията на земеделието през последните десетилетия броят на почвените микроорганизми рязко намаля, с което се затрудни симбиозата между тях и растенията. Това поражда нуждата от директно хранене на растенията, което изисква постоянно увеличаващи се норми на торене. Принудителлното приемане на изкуствени хранителни вещества от своя повишава заболеваемостта на растенията и води до използуването на все повече и повече препарати за растителна защита. Нарушеният оптимум на почвената микрофлора и фауна, налага да се търсят скъпоструващи решения за вече трудно понасяните от растенията периоди на засушаване.
На българския пазар вече се предлагат няколко препарата, които съдържат необходимите за разлагането на органиката микроорганизми и един от тях е бактериалния тор BactoFil. При обработката на остатъците с него разлагането протича вместо за около година само за 40-50 дни, което означава че експолатацията на площите може да продължи още през есента на текущата година. Третирането не изисква нова техника, като може да бъде използувана наличната техника за внасяне на препарати за растителна защита. Обработката започва с раздробяването на остатъците по време на прибирането на реколтата. Това е необходимо за да се улеснят почвените обработки. Още по време на жътвата или веднага след нея се извършва напръскането на насечените остатъци, като целта е те да бъдат третирани доколкото е възможно по-равномерно. Дозировката е 100 мл/дка от препарата, разредени в 20 –40 литра нехлорирана вода. Няма опасност от предозирване. Препоръчително е обработката на растителните остатъци да става привечер, рано сутрин, късно след обяд, вечер или в облачно или дъждовно време. Веднага след напръскването остатъците трябва да бъдат заорани, тъй като слънчевите лъчи имат обеззаразяващо действие и могат да унищожат бактериите. Заораването се извършва с плуг или с дискова брана.
Фирмата-собственик на препарата е разработила и специална разпръсвателната система BactoFil Jet, която позволява пръскането и заораването да се извършват с една операция. Системата се състои от помпа, свързана с акумулатора на трактора, маркучи, регулатор на налягането и тръба с два комплекта дюзи. За резервоар се ползуват свободни пластмасови или метални бидони, които се закрепват към трактора, на процепа на браната (плуга) или на всяко друго подходящо място, което механизатора сметне за подходящо. С помощта на метални пластини, които влизат в комплекта, тръбата с разпръсвателните дюзи се монтира към челната част към браната или плуга, така че да може да разпръсква препарата върху насечените растителни остатъци. Системата се произвежда в няколко варианта, които са е съобразени със захвата на браната. Освен, че BactoFil Jet позволява пръскането и заораването на остатъците да става с едновременно, той има две много съществени предимства – първо. със системата може да се работи по всяко време на денонощието и при всякакви климатични условия и второ. количеството на използуваната вода може да се намали до 5 л/дка. Зареждането на резервоара с около 1 тон вода позволява да се обработят с едно зареждане около 200 дка или на практика да се работи цял ден. Системата може да се ползува и за растителна защита, като в зависимост от нуждите тръбите с дюзите могат да се поставят в хоризонтално или вертикално положение.
Най- благоприятните за развитието на микроорганизмите са неутралните и леко киселите почви с рН от 5,0 – до 8,0, температура - 22 – 28 градуса по Целзий, умерена влажност и поне 1% хумусно съдържание. С разлагането на растителните остатъци отпада и необходимостта от есенно торене. Обработените с BactoFil растителни остатъци, подобряват съществено структурата на почвата. Всички потребители отбелязват, че само след две-три обработки почвата става по-лека за обработка като се постига и осезаема икономия на гориво при оран.
