Как общественото мнение на Стария континент и политиците изградиха отрицателното си отношение към генномодифицираните храни
То кара някои риби да светят, прасетата да се превръщат в нискокалоричен бекон, а кравите да произвеждат високомаслено мляко. Става дума за генното инженерство. За много хора то е само екстравагантна наука, за други е пълна гавра с природата, но все повече са и неговите привърженици, които вярват, че с помощта на биотехнологиите светът ще преодолее по-лесно хранителната криза, а парниковите газове ще бъдат намалени значително. И всичко това благодарение на най-малко атрактивната част от генното инженерство, но същевременно най-полезната – лабораторно модифицираните растителни култури. Техните гени са така променени, че се нуждаят от минимална механизирана обработка (която пести гориво и вредни газове), по-малко торове (които също отделят вредни азотни съединения в атмосферата) и по-малко хербициди. Някои сортове са устойчиви на суша и наводнения, а дават по-голям добив от обикновените растения. Същевременно отдавна е научно доказано, че генномодифицираните храни не са вредни за човешкото здраве. Въпреки това те все още не са добре дошли в страните от Европейския съюз, дори когато не се отглеждат за директна консумация от хора.
Как общественото мнение на Стария континент, а след това и политиците изградиха отрицателното си отношение към генномодифицираните храни, не е твърде трудно да се проследи.
Европейската премиера на тези стоки беше през 1996 г. Тогава в британските супермаркети се появява пюре от генномодифицирани домати. Купувачите не правят почти никаква разлика и продажбите вървят добре до 1999 г., когато в Шотландия беше публикувано доста спорно научно изследване, според което някои сортове лабораторно изменени картофи се оказали токсични при опити с плъхове. Не след дълго последва общоевропейска кампания срещу генномодифицираните храни, а резултатът от нея е неписаната, но категорична забрана за отглеждане, обработване и продаване на подобни растения на Стария континент. Днес в Европа е разрешено отглеждането само на определен сорт царевица, докато в САЩ, Латинска Америка, Индия, Китай, Канада, Аржентина и Австралия земеделците масово засяват площите си със сортове с изменен генотип. Популярността на тези растения непрекъснато се увеличава, най-вече защото отглеждането им е в пъти по-евтино.
Въпреки страховете, световната криза в хранителните запаси и непрекъснатото повишаване на себестойността на земеделската продукция принуди депутатите от Европейския парламент да поръчат специален експертен доклад, който да оцени рисковете от въвеждането на тези растения в масово производство. На базата на този документ европейските народни представители би трябвало да решат дали да препоръчат либерализиране на рестриктивния режим, наложен от повечето национални правителства.
Според черновата на доклада, подготвена от Обединените изследователски центрове и публикувана в изданието „Юропиън войс”, до момента няма никакви данни за вредни въздействия върху здравето на човека, причинени от генномодифицирани храни, чиито производители са изминалия дългия път на узаконяването им. Уговорката в текста е, че не съществува нулев риск, а никой не би могъл да се ангажира да проследи какъв би бил дългосрочният ефект от консумацията на каквато и да е храна. Но нито една лабораторно променена култура, разрешена до момента на европейския пазар, не е дала никакви усложнения, включително алергични реакции.
Експертите са изследвали толкова подробно генномодифицираните храни, че са проучили и хипотезата, при която от растенията в човешкия организъм могат да се прехвърлят гени, устойчиви на антибиотици, и така хората да станат резистентни към лечението на често срещани инфекции. Оказало се, че има много по-голяма вероятност свободни бактерии от околната среда да проникнат в човешкото тяло и да изградят антибиотична резистентност, отколкото това да се случи при консумация на биотехнологични сортове.
Противниците на генномодифицираните храни изтъкват не само здравни, но и икономически аргументи. Според тях много от производителите на подобни сортове ги разработват така, че да могат да бъдат третирани само с техните марки хербициди – като Раундъп при царевицата, например. По този начин има опасност да се формират монополи.
В същото време вече достатъчно много компании предлагат подобни растения. Повечето развиващи се страни виждат в тях шанс да подсигурят изхранването на населението си на поносима цена. Скоро обаче и Европа ще се замисли как гарантира трапезата си, прогнозират експерти.
14,7 млн. хектара в Бразилия вече са засети с генномодифицирана соя, което представлява 64,7% от площите с това растение, съобщи консултантската компания „Селерес”. Така южноамериканската страна се доближава все повече до резултатите на Аржентина и САЩ, които сеят 90% от площите си с подобна соя.
Бразилия е вторият по големина производител на соя в света след САЩ. 91% от миналогодишната реколта, прибрана през май т. г., вече е продадена. Договорени са купувачи и за 14% от тазгодишната реколта.
От бактериалната инжекция до електропортацията
В далечната 1977 г. учени откриват, че в почвата се съдържа необикновен микроорганизъм, който наричат Агробактериум тумефациенс. Оказало се, че тази бактерия може да е ракета носител на цялата научна революция. Заедно с нея в генотипа на растенията можело да се „инжектират” при лабораторни условия външни гени, които да подобрят едно или друго качество. По-късно били изобретени и други техники за „имплантиране” на гени като електропортацията – първо клетъчните стени биват отслабени с определени ензими, а после през миниатюрните пори с помощта на кратък, но високоволтов заряд се вкарват новите гени. Оттам на пазара излизат десетки подобрени сортове на царевица, соя, домати, картофи, памук, цвекло, тютюн, лук и чушки.
След първите резултати, че определен вид генномодифицирани картофи са се оказали токсични за опитни мишки, общественото мнение в Европа категорично се противопоставя на всички биотехнологични храни. Един от пропагандните колажи от онова време с надпис – Без изрично указване на етикета е невъзможно човек да знае, че яде генномодифицирана храна. Дали това няма роля за липсата на здравословни оплаквания от тези продукти?/списание Агрокомпас
