Обединени български животновъди са внесли предложение за прекатегоризация на стопанствата
2025 година се оказва изключително трудна за българските животновъди – както заради климатичните условия, така и заради епидемичната обстановка. Димитър Зоров, един от големите фермери у нас, споделя своята гледна точка.
„Не помня такава година“
„Животновъд съм от 2006 година, а преди това се занимавахме с производство на млечни продукти. Но такава година не помня – не само заради болестите, а и заради климата. През 2008 имаше голяма суша, тогава държавата подкрепи животновъдите. Сега ситуацията е още по-тежка – всичко изгоря. Няма люцерна, няма силаж, а добивите са минимални. Това води до огромни разходи за изхранването на животните и прави литъра мляко все по-скъп. А към това се добавят и болестите.“
Биосигурността – само на думи
Зоров е категоричен, че България и Гърция са „вратите на болестите от Азия“ и рискът от зарази е постоянен. „Това не е тайна за никого – трябва да има план. Но каква биосигурност може да има в стопанства без огради?“
Затова Обединените български животновъди са внесли предложение за прекатегоризация на стопанствата. „Не става дума някой с някого да се бори. Нужно е да има минимални изисквания по Закона за ветеринарномедицинската дейност. В противен случай всяка година ще сме в някакъв екшън с нови болести.“
Ваксинацията срещу шарката
Болестта по дребните преживни животни вече е обхванала над 100 огнища в Пловдивско. Въпросителните около ваксинацията са сериозни.
„Тя може да доведе до спиране на износа за трети страни. Европейската комисия почти разрешава ваксинирането, без това да спира търговията в ЕС, но 60–70% от нашата продукция отива извън Съюза – за САЩ, Великобритания, Ливан, ОАЕ, Австралия. Ако ваксинираме, трябва да се договаряме отделно с всяка от тези държави. А ЕК казва само, че ще „съдейства“. Това не ни устройва – тя трябва да договаря от името на всички членки.“
Новата ОСП – повече пари за оръжия, по-малко за фермерите
Според Зоров визията на ЕС за новата Обща селскостопанска политика е тревожна:
„Виждам как Брюксел постепенно се отдръпва от подпомагането на земеделието, за да има повече средства за милитаризация. Но ако няма кой да храни хората, кой ще се сражава? Това не е далновидност.“
Той е убеден, че сегашният подход – подпомагане на хектар и на глава животно – ощетява именно стопанствата, които работят на светло и плащат данъци. „Говори се за 20 000 стопанства и 1 млн. овце, а официалната статистика показва едва 20 000 тона овче мляко за година. Къде е продукцията?“
Законът за агрохранителната верига – шанс за производителите
Зоров подкрепя идеята за новия закон, който трябва да гарантира на производителите минимум 10% печалба над себестойността:
„Особено тази година ние работим на загуба – заради скъпите фуражи. Ако държавата не осигури равнопоставеност, българското производство ще изчезне.“
Той дава пример с разликата в надценките: европейските млечни концерни имат лимит от 25%, докато у нас надценките стигат 70–80%. „Как да сме конкурентни? Нашето сирене по ЗНП е с 30% по-евтино от гръцката фета, но пак мизерстваме.“
Националните помощи – въпрос на оцеляване
Големият спор е около средствата по т.нар. „украинска помощ“.
„Животновъдите не искат печалба, искат да оцелеят. Затова настояваме 650 млн. лв. да останат като национална подкрепа. В противен случай умиращото животновъдство в България няма шанс. Само за първите шест месеца на 2025 г. износът на млечни продукти е паднал с 28%. Това не са слухове, а официални данни на МЗ.“
„Да убиваш производството е кощунство“
Зоров предупреждава, че орязването на парите за чувствителните сектори заради бюджетния дефицит е опасно: „Всеки, който е учил икономика, знае – БВП се създава в производството. Но в България никой не се интересува от производство, особено в животновъдството. Всички искат да търгуват. Така дефицитът ще расте, а собственото ни производство ще бъде убито. Това е кощунство.“
